Решение № 14815 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2010 г.

Решение № 14815 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5599/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Тихомир Йошков Тодоров срещу решение № 2 от 26.02.2010 г. по адм. д. № 576/2009 г. на Административен съд гр. Враца с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът Областната дирекция на МВР Враца, чрез процесуалния си представител, в касационен отговор поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен иска на Тихомир Йошков Тодоров против ОД на МВР Враца за заплащане на сумата 2300 лева, представляваща обезщетение за претърпяни от него имуществени вреди в размер на 1800 лева и неимуществени вреди в размер на 500 лева, като неоснователен и недоказан. При изяснена фактическа обстановка и подробен анализ на събраните доказателства, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на претенциите. По искането за заплащане на обезщетение за претърпяни вреди от НП № 567/2.06.2009 г. на Началника на РУ на МВР Козлодуй, с което на Тихомир Йошков Тодоров на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и са отнети 10 к. т., и за претърпяни вреди от неправомерно задържане на свидетелството за управление на МПС от органите на КАТ за времето от 24.04.2009 г. до 10.11.2009 г., правилно е прието, че както наличието на вреди, така и наличието на причинна връзка не е установено. Наказателното постановление е издадено за управление на МПС след употреба на алкохол и е отменено по съдебен ред само на процесуални основания. Свидетелството за правоуправление е отнето въз основа на заповед № 245/27.04.2009 г. на Началника на РУ на МВР Козлодуй и е върнато в рамките на предвидения шестмесечен срок. По искането за заплащане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по обжалваното НП при Районен съд Козлодуй, също правилно е прието, че ищецът не е установил наличието на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неприсъждането на разноски за проведени съдебни производства за отмяна на наложено административно наказание не попада между актовете, действията или бездействията на административни органи и длъжностни лица по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че в производствата по ЗАНН е налице специален ред, изключващ възможността за претендиране на разноски, тъй като в тази част е приложим процесуалния ред в НПК / арг. от чл. 84 от ЗАНН / не предоставя априори възможност да се претендира присъждане на обезщетение по реда на глава единадесета от АПК. Дейността по налагане на административно наказание не е административна дейност, каквото е императивното изискване на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Защита по този ред не може да бъде търсена, още повече да се претендира присъждане на обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, което няма характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Доколкото заплатеният адвокатски хонорар представлява накърняване имуществената сфера на ищеца, и от там може да бъде изведен като вреда, то той не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се сключва от равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие. Като е отхвърлил иска на посочените основания, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграрждение в размер на сумата 150.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение