Решение № 250 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2013 г.

Решение № 250 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Йордан Димитров Тончев от гр. Първомай срещу решение № 1265/7.06.2013 г., постановено по адм. д. № 3618/2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от него Заповед № РД-15-761/18.10.2012 г. на кмета на община гр. Първомай. От ответниците, становище в писмена защита за неоснователност на касационната жалба, изразява кметът на община гр. Първомай. Претендира присъждане на разноските по делото за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Йордан Димитров Тончев срещу Заповед № РД-15-761/18.10.2012 г. на кмета на община гр. Първомай, с която на основание § 8, ал. 1, ал. 2, т. 3, ал. 4, изр. 1 от ПР на ЗУТ, е одобрено изменение на ПУП- план за регулация за УПИ ХХI-754, ХХ-753 и ХIХ-752, кв. 47 по плана на кв. Дебър, гр. Първомай, като вътрешните регулационни граници са одобрени по имотните за УПИ ХХ-753. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като действуващата регулация не е била приложена, поради което правилно е одобрено изменението на регулационните граници по имотните поради наличие на основанията по § 8 ПР на ЗУТ. Решението е правилно. Административният съд обстойно е обсъдил поотделно и съвкупно събраният доказателствен материал и е изложил подробни мотиви по всички наведени съображения от жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, като в касационната инстанция част от тях се правят като касационни основания за неправилността му. От заключението на вещото лице и решението № 85/1.10.2010 г. по гр. д. № 101/2009 г. на Районен съд гр. Първомай, безспорно е установено, че към момента на издаване на процесната заповед е бил в сила кадастрален план на кв. Дебър, одобрен пред 1965 г., както и че планоснимачни /кадастрални/ имоти с № № 752 и 753 са урегулирани в самостоятелни парцели, сега УПИ ХIХ-752 и ХХ-753, кв. 47. Установено е също така, че към УПИ ХIХ-752, собтвеност на жалбоподателя, по действуващия регулациэонен план се придавали части от имот пл. № 753. В мотивите на посоченото решение е прието, че касационният жалбоподател, по него ищец, не е установил правото на собственост върху придаваемите части с плащането им за уреждане на регулационните сметки, както и че не е налице изтекла придобиването им по давностно владение. Решението на районния съд е влязло в сила на 19.12.2011 г., както и е послужило за издаване на процесната заповед. Освен това по настоящето дело не е установено посоченото решение на районния съд да е отменено. Правнорелевантният факт за издаване на оспорената заповед и нейната законосъобразност, е само обстоятелството, че не са уредени регулационните сметки по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал. 1 на § 8 ПР на ЗУТ. С оглед на това е било налице основанието за изменение на дворищнорегулационния план по ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 3 на същия параграф, което е самостоятелно основание за изменение на плана, извън изброените случаи в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ. С представянето на решението на районния съд пред административния орган, на което същият се позовал при издаването на заповедта, той е приел за установено неприлагането на плана, който факт не е оборен с противопоставими писмени доказателства от жалбоподателя. С оглед на това позоваването на неспазване на чл. 170, ал. 1 АПК относно тежеста на доказване се явява неоснователно, както и неосноватено е позоваването на Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по дело № 2/1993 г. на Върховния съд, относно неизследване въпроса за придобивната давност. Такава не се изследва от административните съдилища като способ за придобиване на собственост, а в посоченото решение на районния съд, същата е изследвана и е прието, че такава не е изтекла в полза на жалбоподателя. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. На община гр. Първомай следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 400 лв видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК