Решение № 14329 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2020 г.

Решение № 14329 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "А1 България" ЕАД против решение № 3393/29.06.20 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу т. 1 от решението на КЗЛЗ и административната преписка е върната на КЗЛ за определяне на размер на наказанието по чл. 42а (отм.); от ЗЗЛД. Твърди, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неспазване на материалния закон. КЗЛ не е надзорен по чл. 58, пар. 2 Регламент 2016/679, няма доказателства да е обработвал неправомерно данни на Н. Недкова, тъй като това обработване е станало на основание договори подписани с "Хенди-Тел" ЕООД като представител на оператора, съгласно договор от 1.12.2005 г. Съдът не е взел предвид ролята на "Хенди" при извършване на нарушението. Не са настъпили вреди за Н. Недкова. Неправилно и на основание чл. 173 от АПК съдът е върнал преписката на административиня орган, вместо да реши спора по същество. Иска отмяна на решението и претендира направените по делото разноски. Ответната страна Комисията за защита на личните данни не изпраща представител и не изразява становище. Ответникът "Хенди- Тел " ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба срещу отменителната част на решението и неоснователност в останалата й част. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК срещу части от съдебното решение, които са неблагоприятни за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № ППН-01-130/2017 г. от 8.10.2017 г. КЗЛД по жалбата на Н. Недкова е приела, че "А1 България" ЕАД и "Хенди- Тел" ЕООД са допуснали нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, приложима редакция ДВ бр. 91/2006 г. като на основание чл. 58, пар. 2, б. "и" вр. с чл. 83, пар. 5, б. "а" от Регламент 2016/679 е наложил на "А1 България" ЕАД имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а на "Хенди- Тел" ЕООД имуществена санкция от 100 000 лв. Жалбоподатели пред първоинстанцинния съд и двете търговски дружества. С решение № 3393/29.06.2020 г. по адм. д. № 54/2020 г. по описа на Административен съд София- град жалбата е уважена в частта, в която са наложени имуществените санкции, като преписката е върната на КЗЛД за ново произнасяне и прилагане на материалния закон за размера на санкциите, действал към момента на извършване на нарушението. В останалата част отхвърля жалбите срещу решението в частта, в която жалбата на Н. Недкова е приета за основателна поради извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, от ЗЗЛД. Решението е правилно в частта, в която е прието, че е извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД. КЗЛД е именно надзорния орган, който по чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД "Съгласие на физическото лице" е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, редакция ДВ бр. 91/2006 г., действала към 25.05.2017 г. до м. октомври 2017 г. обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от посочените условия, сред които по т. 2 изрично съгласие по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД и по т. 3 за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице е страна или за действия, предхождащи сключването на договорите. От приложените по делото доказателства правилно е прието за установено, че на 25.05.2017 г. в търговски обект на "Хенди-Тел" ЕООД са сключени 5 бр. договора за предоставяне на електронно съобщителни услуги от "Мобилтел" ЕАД на Н. Недкова, без нейното знание и съгласие, тъй като положените подписи не са на Недкова. Това е установено с почеркова експертиза в административното производство, допустимо доказателствено средство по чл. 49 от АПК. Поради това е обоснован изводът на съда, че "Мобилтел" ЕАД и "Хенди-Тел" ЕООД са обработвали личните данни на физическото лице без да са изпълнени предвидените в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия за това. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е доказано допуснатото от търговските дружества нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Изразява се в това, че в качеството си на администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД дружествата имат задължение да обработват личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, каквито в настоящия случай не са налице. Личните данни на лицето са обработени без да е налице законово основание за това, като физическото лице, за което се отнасят данните не е дало изрично своето съгласие и след като няма валиден договор не е налице и чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, в какъвто смисъл е защитната теза на "А1 България" ЕАД. Решението е правилно и в частта, в която на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на КЗЛД за определяне на наказание. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че като допускат неправомерна употреба на лични данни на лицето Недкова без изразено нейно съгласие по § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД, жалбоподателят "Мобилтел" ЕАД е допуснал нарушение на условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , за което следва да бъде наложено административно наказание. Когато се касае за акт, с който се установява административно нарушение и се налага административна санкция приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението. По - новият закон е приложим само ако е по - благоприятен за дееца, предвид чл. 3, ал. 1 и 2 ЗАНН. Макар законодателят да е предвидил специален ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност по ЗЗЛД, не е налице основание за неспазване на основен принцип на административно - наказателното право. Промяната в законодателството и по-големите имуществени санкции в пар. 58, пар. 2, б. "и" вр. с чл. 83, пар. 5, б. "а" от Регламент 1016/679, в сила от 25.05.2018 г., т. е. след извършване на нарушението, не попадат в приложното поле на чл. 142, ал. 1 от АПК, когато се извършва квалификация на административно нарушение и определяне на имуществена санкция като вид административно наказание. Тъй като КЗЛД е допуснала грешка не в преценката си относно размера на санкцията, а в материалния закон, определящ границите на наказанието, правилно съдът е върнал в тази част преписката на КЗЛЗ за прилагане на чл. 42а (отм.); от ЗЗЛД, в редакцията му към момента на извършването на неправомерното обработване на личните данни. Предвид изхода на спора е основателно искането на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП следва да бъде уважено в размер на 100 /сто/ лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение