Решение № 6442 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2011 г.

Решение № 6442 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ива Зарева, против решение № 402 от 15.07.2011 г., постановено по адм. дело № 216/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01/1390 от 11.02.2011 г. на Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, издадено от Административния директор на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Пазарджик и преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се твърдението, че съдът неправилно е приел, че са налице съществени нарушения в административното производство, тъй като земеделските земи, за които в случая е отказано плащане, са получили съответния код от Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ въз основа на резултатите от административни проверки. Допълва доводите, че при постановяване на решението си съдът неправилно е възприел съдебно-техническата експертиза, не е следвало да кредитира свидетелско показание и не е съобразил нормите на европейското право с пряко приложение за Р България, уреждащи начина за извършване на проверки за допустимост на подпомагането на заявените за ползване от земеделските производители парцели и реда за изчисляване на изплащане субсидия на база резултатите от извършените проверки. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното съдебно решение изцяло като неправилно и да постанови друго, с което да остави в сила отказа на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по схемата за единно плащане на площ и схемите за национални доплащания на площ като законосъобразен, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - Стоян Димитров Йовчев не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба с доводи, че издаденият административен акт е нищожен, тъй като е подписан за изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" без да е посочено името на подписващия, а до изменението на чл. 11 в Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /Обн. ДВ, бр. 87 от 3.11.2009 г., изм. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./ само изпълнителният директор на ДФЗ е бил компетентен да издаде оспорения административен акт. И тъй като оспореното писмо е от 11.02.2011 г., то е издадено от некомпетентен орган. Алтернативно сочи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материално правните норми и съдопроизводствените правила, тъй като основание за отказа е установен размер на недопустима площ от 21.44 хектара, а в случая съдът неправилно е направил разграничение на теренната проверка и проверката на място, които действително са два различни вида, но намира проверката, извършена на основание чл. 37, ал. 1 и 2 ЗПЗП, за съответстваща на изискванията на чл. 24, ал. 2 и 3 и чл. 28 и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 105 на МЗГ. Допълва, че ДФЗ - Разплащателна агенция не е извършила проверка на място на заявения блок за земеделско стопанство, че такава е извършена от ОСЗ, поради което ДФЗ - Разплащателна агенция не е могла да извърши и нарушенията на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, посочени от административния съд, още повече, че тези нарушения, приети за допуснати от административния съд, се отнасят за проверката на място. Предлага ВАС да обезсили решението, като произнесено по нищожен акт, алтернативно да отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Стоян Димитров Йовчев, против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01/1390 от 11.02.2011 г. на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, издадено от Административния директор на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Пазарджик " по заявление за плащане на площ за кампания 2009 г., в частта, с която по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) му е отказано финансово подпомагане в размер на 12 074.55 лева и му е отказано финансово подпомагане по схемите за национални доплащания на площ /НДДП/ в размер на 5 616.74 лева. По тази част твърдял, че в оспорения административен акт неправилно и необосновано е отказано изплащането на дължащата се субсидия по СЕПП и НДДП, тъй като проверка на място на заявените от него блокове на земеделски стопанства не е била извършена. Освен това жалбоподателят възразил, че не е имал възможност да се запознае с резултатите от проверките, осъществени от административния орган, както и че в действителност в относимия период е обработвал процесните земи, приети като недопустима площ от 21.44 хектара, поради което му се дължи финансиране. Досежно оторизираната субсидия по другата схема, а именно по отношение на Плащания на земеделски стопани с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ в размер на 1 422.84 лева не е посочил възражения, но поискал цялостна, алтернативно частична отмяна на обжалвания акт. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните се установява, че административното производство е образувано по заявление на Стоян Димитров Йовчев, за плащане на площ с УРН 369323 и УИН 13/22/220609/33101 от 7.05.2009 г. за 2009 г., който кандидатствал по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, схемата на националните доплащания /НД/ и за плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските /НР2/. Към заявлението приложил таблица за използваните парцели, е посочен номер на всеки блок на земеделското стопанство /БЗС/ и землището, в което се намира, и карти на БЗС. Заявил общо 15 броя парцели, като по т. 1, 3, 4, 6, 7, 10, 11, 12, 15 заявил площи с угари, по т. 2, 5, 8, 10, 14 - зърнено-житни култури, по т. 9 - семково-овощни видове. Всички парцели на обща площ 74,40 хектара са заявени по СЕПП и НДП. Оспореното писмо е издадено след като с решение № 3996 от 3.12.2010 г., постановено по адм. д. № 1795 по описа за 2010 г. на Административен съд - София - град (л. 164 от делото), оставено в сила с Решение № 7923 от 6.06.2011 г. по адм. д. № 1654/2011 г., IV отд. на ВАС, е обявена нищожността на предходно издаденото по същото заявление писмо изх. № 02-5313/40 от 4.02.2010 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), като издадено от некомпетентен орган, и преписката е върната на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК за ново произнасяне. Без да е уведомяван за извършени проверки, оспорващият получил обжалваното уведомително писмо в чиято част първа и втора е посочено, че на основание чл. 24, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г., са извършени административни проверки, посочени в чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, включващи кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, при които кръстосани проверки е установен размер на недопустима площ от 21.44 хектара. Това обстоятелство е посочено като основание за отказа по двете схеми. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. По другата схема /НР2/ е оторизирана сума в размер на 1 422.84 лева, която не е оспорена. При тези данни по делото съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган, предвид заповед № 01-РД/1413 от 2.06.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, с която на основание чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1, чл. 64, ал. 2 от Устройствения правилник на фонда и въз основа на взето решение на УС на ДФ "Земеделие" съгласно т. 3 от протокол № 5 от заседание на УС от 20.05.2010 г., е делегирал на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Пазарджик права да издава и подписва Уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. в рамките на териториалния обхват на ръководената от него структура. Обосновал извод, че са спазени и изискванията за форма. На следващо място приел, че писмото е издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка на първо място приел, по аргумент от чл. 24, § 1 б от Регламент ЕО №796/2004 г., че за да се провери наличието за допустимост на земеделските площи, се извършват административни проверки чрез ИСАК и съгласно чл. 37 ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Съобразил чл. 37 от ЗПЗП и посочил, че интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, като Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, за каквато проверка доказателства по делото не са представени. С оглед изявлението на ответника, че разплащателната агенция не е извършвала проверки на място на блоковете на земеделски стопани на оспорващия по предвидения в Регламент ЕО № 796/2004 г. ред, тъй като не са попаднали в пет процентната извадка, обсъдил данните за проверка, извършена от служители на ОСЗ въз основа на стратегия за поддържане на данните в СИЗП в актуално състояние до 2011 г., за които установил, че не са посочени като основание за издаване на оспорения акт. Приел, че не са изготвени контролен лист за извършена проверка на място, контролна извадка, нито контролен доклад. Извел извод, че макар да няма изискване земеделския производител да е уведомен за извършваната проверка и да присъства на нея, от нормата на чл. 28, § 2, първи абзац на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията извел извод, че на земеделския производител следва да се даде възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Съобразил, че когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от контролния доклад, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32 от Регламента, държавите-членки могат да вземат решение да не дадат на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Приел, че тъй като доклад в случая не е изготвен, съответно на заявителя не е дадена възможност да се запознае с такъв, и предвид обстоятелството, че констатираната нередовност касае земи под угар, които не се засяват, а се изорават и се оставят незасети за сезона, с цел възстановяване качествата на почвата, преценил това като съществено процесуално нарушение. Обосновал и извод, че тъй като се касае за обработваеми земи по смисъла на чл. 2, § 1 от Регламента, протоколите от 30.07.2008 и 25.09.2009 г. за извършена теренна проверка на блокове на земеделски стопани в землището на гр. Септември, освен че не са посочени в оспорения акт, и не са предвидени в посочените по-горе норми, както и в чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., според който проверките са административни проверки и проверки на място, са и недостатъчно ясни и конкретни, неустановяващи действителното състояние на заявените площи към релевантната година. Установил, че резултатите от тази теренна проверка също не са връчени на жалбоподателя, нито му е предоставена възможност да направи своите възражения по констатациите в тях. Съдът съобразил и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, с която установил, че проверки на място за земи, класифицирани с код 6 за "угари не са извършени по отношение на процесните площи. Така извел решаващия си извод, че допуснатите нарушения от административния орган са от категорията на съществените. На следващо място, с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК и приетото заключение съдът извел краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и въпреки че в мотивите обсъдил оспореното писмо само в частта на отказано подпомагане по схемата за единно плащане на площ и частта на отказано подпомагане по схемите за национални доплащания на площ, го отменил не само в тези части, а изцяло. По допустимостта на решението: С оглед съдържанието на третата част на уведомителното писмо, обективиращо уведомяване за оторизирана сума по отношение на Плащания на земеделски стопани с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ в размер на 1422.84 лева, т. е. одобрена за получаване сума, съдът не е изпълнил задължението си да прецени допустимостта на подадената пред него жалба, за което е длъжен да следи служебно, т. е и без инвокиран довод. Върховният административен съд извърши проверка в тази насока- дали по жалбата пред АС- Пазарджик е бил налице правен интерес у оспорващия, чието наличие е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за обжалване на един административен акт. С оглед обстоятелството, че в тази трета част писмото уведомява за създадени, а не засяга неблагоприятно правата на оспорващия и има позитивно за адресата съдържание, последният не може да обоснове правен интерес от атакуване на акта. Съдът не е изпълнил задължението си да провери за наличието на правен интерес на жалбоподателя и е следвало да установи неговата липса. На това основание и по арг. от чл. 2 ЗПЗП, определящ целите на държавното подпомагане, той е следвало да прекрати производството по делото, поради недопустимост на жалбата. Като не е сторил това, а се произнесъл по процесуално недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в тази негова част. По заключението на ВАП, че следва изцяло да се обезсили решението, като произнесено по нищожен акт, следва само да се маркира, че с оглед посоченото по-горе валидно делегиране на права, оспореният акт не е нищожен. Въпросът за компетентността на административния орган, издал уведомителното писмо, не може да бъде обсъждан от настоящата инстанция, тъй като касационната инстанция се произнася само по заявените в жалбата пороци на съдебното решение. Изключение от този принцип е разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, според която съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон. В касационното производство се проверява дали обжалваното съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да се прецени дали е правилно, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. В касационното производство не се проверява действителността на административния акт, ако няма такова възражение в касационната жалба. В случая такова няма, защото касационната жалба е подадена от административния орган, който няма интерес да инвокира такова възражение. По правилността на решението: В частта за отказано изцяло финансиране по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 12 074.55 лева и по схемите за национални доплащания на площ /НДДП/ в размер на 5 616.74 лева по заявление за подпомагане за кампания 2009 г., оспореното пред ВАС решение е валиден и допустим съдебен акт. Преценено по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност, в тази част то е и правилно, макар и не изцяло по изложените в него съображения. Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация, съобразно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, действащия за процесния период Устройствен правилник на фонда, и § 3 от Допълнителни разпоредби на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, издадена от Министъра на земеделието и горите, обн. в ДВ, бр. 82/10.10.2006 г. Акредитацията, дефинирана в § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП като процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, в случая също е налице. Както бе посочено по-горе, към оспорения пред първоинстанционния съд отказ, обективиран в уведомително писмо за извършено плащане, е приложена Таблица за формиране на общата сума на финансово подпомагане, /л. 10/ като изрично е отбелязано, че санкциите за наддекларирани площи, за закъсняло подаване и/или промяна на заявлението и за неспазване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние се определят въз основа на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004, Раздели IV и V, и чл. 73 на Регламент № 1973. В случая намира директно приложение Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са: "земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика", подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец. Два са начините на подпомагане на площ, които се съвместяват в едно Общо заявление за единно плащане на площ. Първата мярка е за получаване на директни плащания (ДП) за земеделските площи, по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) съгласно чл. 39 и сл. ЗПЗП, финансирана от Европейски земеделски фондове, а втората мярка е национални доплащания (НД), по Схемите за национални доплащания по чл. 44 и сл. ЗПЗП. По силата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция действа Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/. На основание чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП е издадена от Министерството на земеделието и горите Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според чл. 1 от тази Наредба системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютъризирани база данни. ИСАК служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане, като правното основание е чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от посочената по-горе наредба. Проверките, предвидени в чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. са два вида: административни проверки и проверки на място. Относно втория вид следва да се има предвид, че се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най-малко 5 % от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. С оглед твърдението на представителя на административния орган, че на жалбоподателя пред първата инстанция не е направена проверка на място, защото той не е попаднал сред тези 5 % избрани заявления, от общо над 100 000 броя, и конкретният земеделски производител е сред останалите 95 %, на които не е извършена проверка на място, следва да се посочи, че той не следва да понесе неблагоприятни последици от невъзможността да се извършат проверки на място на земеделската земя. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от чл. 24, § 1 б от Регламент ЕО № 796/2004 г., че проверката на правата за плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ се извършва по административен път, като административни проверки се извършват чрез ИСАК и съгласно чл. 37 ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, включително за допустимост на земеделските площи. Член 32 § 1 от същия регламент, уреждащ дистанционното проучване сочи, че държавите-членки могат да използват такова проучване по отношение на извадките, посочени в чл. 26, § 1, вместо прилагане на традиционните методи на проверки на място при условията, определени в този член, като членове 23, 25, 26, 27 и 28, първото изречение от чл. 29 и чл. 30 се прилагат, когато е необходимо. От друга страна, в чл. 28 § 1 е предвидено, че всяка проверка на място съгласно тази част подлежи на контролен доклад, като нормата на чл. 28, § 2, първи абзац на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията предвижда, че на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Пак там е посочено, че когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от контролния доклад. Когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите-членки могат да вземат решение да не дадат на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Противно на твърдяното в жалбата, протоколите от теренните проверки не са вписани като основание за отказа в оспореното писмо. По отношение на този довод следва да се посочи, че понятието "теренна проверка" не е включено в чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., според който проверките са административни проверки и проверки на място, нито в разпоредбите на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г., в чийто дял III, глави първа и втора са регламентирани два вида проверки - кръстосани проверки и проверки на място. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че касационният жалбоподател не е представил доказателства за извършване на останалите административни проверки, посочени в чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. С оглед горното е обоснован изводът, на съда, че жалбоподателят не е имал възможност да участва, или поне да се запознае с резултатите от проверките, осъществени от административния орган. Освен това следва да се посочи, че с оглед доказателствата по делото, се налага изводът, че ако не бяха допуснати посочените по-горе нарушения, би могло административният орган да достигне и до други изводи. Този извод не се променя от уточнението на касатора, че щом не са правени проверки на място, оспорващият е следвало да счете, че са правени административни. Затова е правилен изводът на съда, че допуснатите нарушения от административния орган са съществени, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. С оглед на този резултат, и по отношение на постановения отказ в първите две части на оспорения акт, първоинстанционният съд правилно е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, като упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК. Останалите съображения в жалбата, представляващи теоретично изложение на същността и функциите на системата ИСАК, създадена за извършване на автоматичен контрол, са основателни, но не променят посочения по-горе извод за незаконосъобразност на оспорения акт в двете части на пълен отказ на финансиране. Те нямат характер на касационни доводи, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, съдът е формирал обосновани правни изводи и правилно е приел, че оспореният акт в тези части е незаконосъобразен. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение в посочените части е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,