Решение № 1956 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8115/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], срещу Решение 5903 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело 3100/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск срещу Административен съд Пазарджик. Ответникът - Административен съд Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Н. Н. А. против Административен съд Пазарджик, с която на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Административен съд Пазарджик, при постановяване на Определение 346/22.02.2021 г., постановено по адм. д. 123/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик и Определение 1288/04.08.2021 г., постановено по касационно адм. д. 823/2021 г. от Административен съд Пазарджик. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не са налице елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно, допустимо и правилно, но по частично различни мотиви от изложените. Предявеният иск се основава на твърдени съществени нарушения на правото на Европейския съюз от страна на Административен съд Пазарджик, при постановяване на Определение 346/22.02.2021 г., постановено по адм. д. 123/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик и Определение 1288/04.08.2021 г., постановено по касационно адм. д. 823/2021 г. от Административен съд Пазарджик, като ищецът сочи за нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 13 и чл. 17от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 и чл. 52, § 3, чл. 53 и чл. 54 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Неправилно съдът е приел, че в случая с постановеното определение от Административен съд Пазарджик са допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз. Сочените от ищеца разпоредби, които счита за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и са основополагащи за Съюза. Както е записано в чл. 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите на настоящата Харта, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза при упражняване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове. При положение, че съдебното решение, с което ищецът не е съгласен и счита, че рефлектира негативно в правната му сфера, е влязло в сила, съдът, който разглежда исковите претенции по чл. 2в ЗОДОВ, няма задължение да извършва проверка за законосъобразността му. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК Отмяна на влезли в сила съдебни актове, а не в производството, което се е развило пред Административен съд Пловдив. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е допустима по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Липсват данни по делото ищецът да е искал отмяна на посочените от него определения. В случаите, в които се търси обезщетяване на понесени от граждани и организации вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съдът дължи произнасяне само относно твърдения, които имат за предмет наличието на явно нарушение на норми с базисно значение от правото на Европейския съюз. Поставянето на такова изискване, което внася необходимия баланс в процеса на търсенето на имуществена отговорност на държавата за вреди, е в съответствие с присъщия на правния ред на всички държави членки принцип на правна сигурност. Отделно, от доказателствата по делото, не се установява в производствата пред Административен съд Пазарджик ищецът да е бил лишен както от ефективни правни средства за защита пред съд, така и от справедлив съдебен процес. В производството ищецът е участвал активно, като всички негови искания са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на Н. Н. А.. Обстоятелството, че със съдебните определения е постановен резултат, от който ищецът не е останал доволен, не може да се счете за съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. По посочените съображения настоящата инстанция намира, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на Административен съд Пазарджик по реда на чл. 2в ЗОДОВ, а именно съществено нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което предявеният иск за обезщетение се явява неоснователен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение