Решение № 6624 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията) и касационна жалба на С. Г. М., двете насочени срещу Решение 5290 от 07.08.2023г., постановено по адм. дело 3366/ 2019г. по описа на Административен съд София-град. Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на С. Г. М. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на обявено за нищожно Решение 2-1371/03.07.2018г. на Комисията, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021г., както и в частта, с която е отделено от производството по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да бъде осъдена и задължена Комисията в определен срок да изпълни задълженията си по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ. Иска се да бъде отменено решението, евентуално, да бъде намален размера на присъденото обезщетение. С втората касационна жалба С. Г. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за неимуществени вреди в резултат на обявено за нищожно решение 2-1371/ 03.07.2018г. на Комисията за разликата над 2 000 лв. до пълния претендиран размер от общо 60 000 лв. В жалбите са релевирани доводи за неправилност на решението, в съответните му обжалвани части, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всеки касатор моли за отмяна на решението в съответната обжалвана част, както и решаване на спора по същество. По делото е постъпила и частна жалба от С. Г. М. срещу Решение 5290 от 07.08.2023г., постановено по адм. дело 3366/2019г. по описа на Административен съд София- град в частта, с която е оставен без разглеждане искът му против Комисията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от Решение 152/ 2010г. на КРДОПБГДСРСБНА. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България представя мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и частната жалба. Счита, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок, изходящи от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани осъдителна и отхвърлителна части. Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Административният съд е бил сезиран с иск на С. Г. М. против Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с искане ответникът да му заплати сумата от 50 000 лева за уронване на престижа и достойнството му, както и сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му душевни страдания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, в резултат на обявен за нищожен административен акт- решение 2-1371/ 03.07.2018г. на Комисията. Поискано е и съдът да задължи ответника да изпълни задълженията си по чл.14, ал.2, т.2 ЗДОИ, като публикува информация за отмяна на нейното решение 152/ 2010 г., с което за първи път е обявила принадлежността му към органите на ДС. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ Комисията да заплати на С. Г. М. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт, а именно решение 2-1371/ 03.07.2018г. на КРДОПБГДСРСБНА, обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение 6603/07.11.2019 г. по адм. дело 7772/2018г. по описа на Административен съд София- град, потвърдено с решение 253/ 08.01.2021 г. по адм. дело 324/ 2020 г. по описа на ВАС, Трето отделение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата над 2 000 лева до претендирания размер от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен. Наред с това е оставил без разглеждане искът на С. Г. М. против Комисията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с решение 152/ 2010г. на КРДОПБГДСРСБНА. По направеното искане от страна на С. М. да бъде осъдена и задължена Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да изпълни задълженията си по чл. 14, 2, т. 2 от ЗДОИ, съдът го отделил от производството по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за образуване на ново производство. Административният съд, за да приеме този резултат е установил, че решение 2-1371/ 03.07.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на С. Г. М. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия / ЗДРДОПБГДСРСБНА/, е било обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение 6603/ 07.11.2019 г. по адм. дело 7772/ 2018г. по описа на Административен съд София- град, потвърдено с решение 253/ 08.01.2021 г. по адм. дело 324/ 2020 г. по описа на ВАС, Трето отделение. От представено по делото решение 152/ 20.07.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА, за пръв път е установена и обявена принадлежността на М. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Това решение е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение 3787/ 28.07.2011г. по адм. дело 5962/ 2010г. по описа на Административен съд София град. По делото са събрани свидетелски показания, касаещи претърпените вреди вследствие на отмененото решение 152/ 20.07.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА, както и са приети заключения на вещо лице по съдебно- техническа и допълнителна съдебно- техническа експертиза по въпроси, свързани с разпространението на информация, касаеща принадлежността на ищеца, в интернет пространството и бездействието на административния орган да заличи информацията от отменените административни актове. Решаващият съд приел, че е налице издаден незаконосъобразен административен акт, който е оспорен и отменен от съда, с влязло в сила решение. Намерил е за безспорно доказано, че именно в резултат на този административен акт, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във емоционален дискомфорт, чувство за накърняване на доброто име, честта и достойнството. Преценил е, че с издадения административен акт на ищеца е била нанесена емоционална травма, предвид негативната обществена оценка по отношение на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посочил, че при повторното обявяване на принадлежността на ищеца са настъпили вреди в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Адм. съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от незаконосъобразния акт е в по- нисък размер от претендираните от ищеца. Приел за справедливо, съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение от 2000 лв., като за пълния размер до 10000 лв., счел иска за неоснователен. Предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди от уронване на престижа и достойнството в размер на 50000 лв. отхвърлил изцяло, като недоказан. По отношение на иска за вреди от отмененото Решение 152/ 20.07.2010г. на КРДОПБГДСРСБНА, съдът посочил, че спорът е бил решен с влязло в сила съдебно решение, поради което го отхвърлил като недопустим. По отношение на отправеното искане да бъде осъдена и задължена Комисията в определен срок да изпълни задълженията си по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, съдът посочил, че производството следвало да бъде отделено, тъй като разпоредбата не била приложима в производства по отмяна на незаконосъобразни решения на Комисията. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ. По делото безспорно е доказано наличието на първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ признат от съда с оспореното решение нищожен административен акт Решение 2-1371/ 03.07.2018г. на Комисията, с което за втори път е обявена принадлежността на С. Г. М. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение, относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства писмени и гласни съдът кредитира и защо. В случая е предявен иск по чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Според настоящият съдебен състав са налице негативни психични преживявания и отрицателни емоционални състояния, свързани с нищожното Решение 2-1371/ 03.07.2018г. на Комисията. Правилен е извода на първостепенния съд относно отсъствието на публично достъпно в интернет пространството на информация относно неговата принадлежност във връзка с отменения административен акт. Във връзка с изложеното, неоснователни са доводите, развити в касационната жалба на ищеца, по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя оставянето в сила на решението на АССГ. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност. Няма основание за уважаване на предявения иск в пълен размер, както претендира касатора- М., тъй като присъдената сума дава правилно разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Информацията от процесното решение на Комисията е била обявена още през 2010 г. с Решение 152/ 20.07.2010г. Съответно отзвука и реакцията от повторното обявяване нямат такъв силен интензитет. Липсата на новост носи приглушеност и затихване на отзвука. Предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, правилно административният съд е уважил исковата претенция на С. Г. М. до размера от 2 000 лева, ведно със законната лихва, като в останалата част до пълния предявен размер на иска от 60 000 лева обосновано искът е отхвърлен. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да остане в сила. Неоснователна се явява и частната жалба от С. Г. М., доколкото е правилен извода на първостепенния съд, че тази искова претенция е била подложена на съдебен контрол и с влязло в сила съдебно решение 3434/21.05.2013 г. по адм. дело 1404/2013 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение 2715/ 25.02.2014 г. по адм. дело 9786/ 2013 г. на ВАС, Трето отделение на ищеца е било присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и душевни страдания. Съдебното решение в обжалваните части, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора на страните не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,