Решение № 10154 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2019 г.

ВАСVIII отделение02.07.2019 г.докладчик т Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1324/31.12.2018 г. по адм. дело № 1035/2018 г. на Административен съд София–област. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10154 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Балабанов от [населено място], подадена чрез адв. Стойчев, срещу решение № 1324/31.12.2018 г. по адм. дело № 1035/2018 г. на Административен съд София–област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице с рег. № 274 зз-413/2.10.2018 г., издадена от младши инспектор Р. Страхилов при РУ Ихтиман. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният орган не е ангажирал доказателства, че установяването на самоличността на лицето не е било възможно по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. От представената по делото докладна записка е видно, че Балабанов е бил с установена самоличност преди да бъде доведен до районното управление, като в нея е посочен с три имена и ЕГН и адрес. В заповедта не се съдържат мотиви за нейното издаване, а единствено е отбелязано "във връзка със ЗБЛД", липсват доказателства дали АУАН е издаден преди заповедта. Според касатора неправилно съдът не е допуснал поискания разпит на свидетел с цел да изясни дали полицейският орган е изпълнил задължението си да установи самоличността на Балабанов по друг начин с оглед факта, че майка му е била 11 години служител на същото районно управление, в което е бил задържан, поради което и установяването на самоличността му по друг начин е било напълно възможно без да се налага неговото задържане. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът– Младши инспектор при РУ на МВР Ихтиман, редовно призован, не се явява и не се представлява, не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С АУАН № 0688957 от 2.10.2018 г. е констатирано извършено нарушение, че на 2.10.2018 г. около 19, 15 часа в с. Черньово община Ихтиман при извършена проверка лицето В. Балабанов не представя документ за самоличност или друг документ заместващ го. Актът е съставен в присъствието на свидетели и връчен лично на нарушителя на 2.10.2018 г. Издадена е заповед за задържане от 2.10.2018 г. № 274 зз-413 от 2.10.2018 г. в 19, 30 часа от младши инспектор Р. Страхилов, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка със ЗБЛД е задържан В. Балабанов за срок от 24 часа. Представена е декларация, с която задържаният е запознат с чл. 72, 73, 74 от ЗМВР, както и разписка, че е освободен на 2.10.2018 г. в 20, 20 часа. Видно от протокол за обиск в лицето не са открити вещи и предмети. Представена е към преписката докладна записка № 27 р-13066 от 2.10.2018 г. до началника на РУ Ихтиман, за това, че на 2.10.2018 г. между с. Черньово и с. Полянци са спрели за проверка автомобил натоварен с дърва без маркировка. В автомобила са се намирали лицата Б. Гурев и В. Балабанов. Представено е като писмено доказателство "сведение" от В. Балабанов, в което собственоръчно е написано "видяхме се с цел да се возим към 19 часа в гр. Ихтиман. Не желая да давам сведения по случая. " Представено е и "Сведение" на Б. Гудев, в което същият собственоръчно е написал "Отказвам да давам сведение". От представеното по делото писмо вх. № 4832/30.11.2018 г. от началника на РУ Ихтиман е видно, че за времето от 8, 30 часа на 2.10.2018 г. до 8, 30 часа на 3.10.2018 г. дежурен е бил мл. експерт М. Маринов и В. Балабанов е записан в книгата на лицата, за които е извършена проверка, за което е представено извлечение. От представеното писмо вх. № 529000-5940, екз № 2 от 30.11.2018 г. по описа на МВР, дирекция "Комуникационни и информационни системи" е видно, че е извършена проверка в Национален автоматизиран информационен фонд /НАИФ НРБЛД/ на 2.10.2018 г. за времето от 19, 10 часа до 20, 20 часа за лицето В. Балабанов от М. Маринов РУ Ихтиман и е представена разпечатка. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че издаденият от компетентен полицейски орган административен акт съответства на установената форма и материалноправните разпоредби и е издаден при спазена процедура. В случая не е било възможно по друг начин да се извърши проверка за самоличността на жалбоподателя, който се е движел в автомобил натоварен с немаркирани отсечени дърва. След като е извършена проверка в базата данни на МВР, жалбоподателят непосредствено е освободен, като задържането му се е осъществило в рамките на по-малко от един час. Така постановеното решение е правилно. За ефективното изпълнение на основните задачи на МВР специалният закон овластява полицейските органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, по своя преценка, съобразявайки се с ограниченията на закона, при оперативна самостоятелност да вземат мерки за предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения на обществения ред, включително и да постановят принудителни административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката за това е субективна, но за установяване впоследствие на законосъобразността на предприетите действия полицейският орган дължи да посочи в заповедта конкретното основание за издаването й. Това задължение в случая е изпълнено, с посочване на конкретната причина за издаването с цитиране текста на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Безспорно е установено по делото, че касаторът е пътувал в автомобил, управляван от Б. Гурев, бил е без лична карта или друг документ за самоличност. Отведен е в РУ-Ихтиман за установяване на самоличността му, дали това са имената на лицето. Касационният жалбоподател е задържан в РУ за около час, като след направената справка в Националния автоматизиран информационен фонд, е освободен. По отношение на обстоятелството дали самоличността на касатора е могло да бъде установена по друг начин, след като той не е имал документ за самоличност в себе си, то според разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, това може да стане чрез представяне на документ за самоличност на лицето или алтернативно чрез сведения на граждани с установена самоличност. В разглеждания казус липсват данни за това, че по време на проверката и задържането на Балабанов са присъствали граждани, които са го познавали, като лицето, което се е намирало в автомобила Б. Гурев е отказал да дава сведения. Неоснователни в тази връзка са доводите развити в жалбата, че самоличността на Балабанов е могла да бъде установена по друг начин с оглед факта, че майка му е била 11 години служител на същото районно управление, в което е бил задържан, както и възражението за допуснато процесуално нарушение от съда изразяващо се в недопускане на разпит на свидетел – служителят дежурен към ОДЧ РУ Ихтиман. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,