Решение № 7294 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2011 г.

Решение № 7294 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Заместник директора на ТД на НАП - Варна срещу Решение № 1836/15.07.2011 г. по адм. д. № 1773/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 11-2451/21.03.2011 г. на Заместник директора на ТД на НАП-Варна за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект - склад за играчки, находящ се в гр. Варна, ул. "Цариброд" № 92 и забрана за достъп до него за срок от 15 дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установяват изискуемите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка - търговското дружество е извършило посоченото административно нарушение, а в оспорената заповед се съдържат мотиви относно срока, за който се налага мярката. В тази връзка излага подробни съображения, обосноваващи оплакванията за релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на заповедта. Ответникът по касационна жалба - "Латоя текс" ООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, в депозирано писмено становище излага доводите си за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Заповед № 11-2451/21.03.2011 г. на Зам. Директора на ТД на НАП- Варна, с която спрямо "Латоя - Текс" ООД, гр. София е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект - склад за играчки, находящ се в гр. Варна, ул. "Цариброд" № 92 и забрана за достъп до него за срок от 15 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел за установено следното: При осъществена от органи по приходите проверка в търговски обект - склад за детски играчки, стопанисван от "Латоя Текс" ООД, е иззета стокова разписка № 1208/1209 от 11.11.2010 г. за продажба на стоки чрез разносна търговия. След анализ на представените от дружеството документи е установено, че за извършените продажби, вписани в посочените стокови разписки като заплатени в брой, не са издадени фискални касови бонове от регистрирания в обекта ЕКАФП за сумите съответно от 126 лв. и 292.34 лв. Проверяващите са приели, че горното представлява нарушение на чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министъра на финансите /Наредбата/ и на чл. 118 от ЗДДС, за което са съставили АУАН. На 21.03.2011 г. касаторът е издал оспорената заповед, с която, на осн. чл. 23 от ЗАНН, е наложил принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е доказано извършване на нарушение по чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата, изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка или бележка от кочан за извършена продажба на стоки чрез разносна търговия. Изложени са мотиви, че издадената стокова разписка не документира извършена продажба, за която се дължи издаването на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и не е установено осъществено плащане в брой. Поради това е формиран извод, че деянието не осъществява състава на инкриминираното в акта административно нарушение, предпоставящо налагането на принудителна административна мярка. Посочено е още, че оспорената заповед е немотивирана досежно определения срок на действие на мярката, което е в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и препятства възможността на съда да провери съответствието на акта с целта на закона. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалвания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Варна е валидно и допустимо. То е обосновано и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предварителните глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба / фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на коментираната ПАМ е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съобразно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС съставлява административно нарушение. Както нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ изрично регламентират задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство. Специалната разпоредба на чл. 25, ал. 2 от Наредбата сочи, че при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предава на купувача при плащането. По аргумент от § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба, разносна търговия е продажбата на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от продавача персонал. При този вид продажби издаването на платежния документ предхожда предаването на стоката и плащането на цената, поради което лицето - доставчик е длъжно едновременно с оформянето на стоковата разписка да издаде и фискална касова бележка за посочената стойност. Като не е сторил това, ответникът по касационната жалба не е спазил установения в чл. 25, ал. 2 от Наредбата ред за издаване на фискален бон и е извършил административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Това деяние е предвидено в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС като правно основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, поради което касационният състав намира за неправилен формирания от първоинстанционния съд извод за неустановеност на нарушението. Неговото доказване не е обусловено от факта на плащане в брой на доставените стоки, тъй като то се извършва след издаването на касовия бон. Същевременно, от представената по делото и така оформена стокова разписка № 1208/1209 от 11.11.2010 г. е видно, че в нея се съдържа отбелязване, че плащането е в брой за сумата от 126 лв., а за останалите артикули е посочено "отложено плащане". В случая, стоковата разписка не е оспорена от дружеството, поради което правилно е възприета от касатора като годно доказателство за извършено плащане в брой. Настоящият състав намира за неоснователен довода на търговското дружество, че при извършената проверка не е установено неиздаване на фискални касови бележки. Съобразно констатациите, обективирани на последната страница от протокола за извършена проверка от 26.01.2011 г., /продължение на документалната проверка от 27.12.2010 г./, проверяващите са установили, че не са издадени фискални касови бележки по 10бр. стокови разписки, включително и по процесната № 1208/1209 от 11.11.2010 г. Горният краен правен извод на съда досежно установеността на нарушението не се променя от представения в настоящото производство препис от решение на Районен съд- Варна по н. а. х. д. № 2686/2011 г., с което издаденото за същото административно нарушение наказателно постановление е отменено. При липсата на представени доказателства, че решението е потвърдено от касационната инстанция и е влязло в сила, то същото не е задължително за съда. Отделно от това и по аргумент от чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като няма аналогичен текст за съдебните решения, с които са отменени или потвърдени оспорените наказателни постановления, то дори и представеното решение за отмяна на наказателното постановление да се ползваше със стабилитет, то отново същото не би опровергало извода на настоящия състав за осъщественост на основанието за налагане на процесната ПАМ. Това е така, тъй като предмет на производството по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН е валидността и законосъобразността на съответното наказателно постановление и именно досежно тях решението би било задължително - арг. от чл. 302 ГПК. Извършването на съответното административно нарушение е само една от кумулативно изискуемите предпоставки за законосъобразност на постановлението. Тях съдът изследва и коментира в мотивите към своето решение, а мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. От друга страна, налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС не е обвързано с издаването на наказателно постановление, а с обективното извършване на посоченото нарушение, с неговото преустановяване и с превенцията срещу последващи неправомерни деяния. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд досежно липсата на мотиви в оспорената заповед във връзка с избраната продължителност на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В обжалвания акт са изложени достатъчно съображения за определяне продължителността на мярката с оглед защитата на обществените интереси и превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред. Конкретните мотиви, съпоставени към обективираната в оспорения акт воля, обосновават преценката, че така определената продължителност на срока е в съответствие с целта на закона. Не е налице порокът превратно упражняване на власт, с оглед на което и предвид гореизложеното оспорената заповед е издадена при спазване на всички изисквания за законосъобразност. Като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,