Решение № 13633 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15797/2008 г.

Решение № 13633 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15797/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Общинска банка" АД гр. София против решение по адм. д. № 4202/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Развива съображения само по твърдението за необоснованост и материална незаконосъобразност. Имотът е елемент от уставния капитал на ОбФ "Софстрой" от 1989 г. по реда на Указ № 56 и е представлявал самостоятелно юридическо лице, което е било добросъвестно лице и поради това е изключено правото на избор относно начина на обезщетяване. Съдът не е съобразил чл. 18 от ЗППДОП, защото само чрез способите на този специален закон е било допустимо обезщетяване, а той изключва съсобствеността. Към 1992 г. имотът е имал статут на публична общинска собственост, което се доказва от решение на Столичен общински съвет от 13.04.1995 г., с което в сградата са настанени управленски структури на общинската администрация. Ответната страна областният управител на Област София, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. В ход по същество заявява, че ЗОСОИ в случая не е приложим, защото към момента на постановяване на решението имотът е на търговско дружество. Ответната страна Берджухи Гобер Беева е починала в хода на производството, като вместо нея е конституиран наследникът й Владимир Светославов Беев. Процесуалният представител намира касационната жалба за недопустима, защото заинтересованите страни, каквато е "Общинска банка" АД, нямат право на жалба. По същество дава становище за неоснователност на касационната жалба, защото няма доказателства имотът да е придобит от трети добросъвестни лица. Апортирането на имота в АД е станало пет години след м. 02.1992 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Жалбоподателката не е имала право на избор относно начина на обезщетяване, а избраният е незаконосъобразен. Съгласно § 6 ал. 6 от ЗППДОП и § 11 от ДР на ЗПСК, правоимащите по ЗОСОИ се обезщетяват с акции и дялове или с компенсаторни записи. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от лице, спрямо което съдебното решение е неблагоприятно, и е спазен срока на чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че производството се развивало по стария ред, поради което и съгласно практиката на Върховния административен съд касационната жалба на заинтересованато лице е недопустима. Посочената съдебна практика се отнася за недопустимост на жалба до първоинстанционния съд. След като юридическото лице е конституирано като заинтересовано лице на основание чл. 6, ал. 10 от ЗОСОИ и спрямо него е постановено неблагоприятно решение, на основание чл. 210, ал. 1 от АПК, "Общинска банка "АД има право на касационна жалба. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Административното производство е започнало по заявление от 11.11.1998 г. на Берджухи Гобер Беева, с което е поискала да бъде обезщетена за одържавен по ЗОЕГПНС имот в гр. София, ул. "Врабча" № 4, представлявал празно дворно място. Посочен е начин на обезщетяване със съсобственост върху построената в имота сграда, за която има АДС № 11244/4.08.1980 г. Със заповед № РД-21-498/9.04.1999 г. на областния управител на Област София, искането е уважено, признато е право на обезщетение за имот п. VIа и VА2, кв. 504, но е определен начин на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи. Имотът е одържавен по ЗОЕГПНС, представлявал е празно дворно място на ул. "Врабча"№ 4, за който е отреден п. VIа-2, кв. 504, м. "Центъра", гр. София (нот. акт № 216, н. д. № 3381/1943 г.), и е бивша собственост на Гобер Михтарян Ногохосен, оставил трима наследника, сред които заявителката Берджухи Гобер Беева. Първоначално постановеното отхвърлително решение от 30.03.2004 г. по адм. д. № 3964/1999 г. по описа на Софийски градски съд е отменено с решение № 10589/17.12.2004 г. по описа на ВАС, III отделение, като делото е върнато за ново разглеждане. Съдебното производство е по жалба срещу определения начин на обезщетяване с жилищни компенсаторни записи вместо със съсобственост върху сградата. С решение от 22.10.2008 г. по адм. д. № 4202/2004 г. по описа на СГС е уважена жалбата като е определен начин на обезщетение чрез съсобственост върху сградата, законно построена в бившите парцели VIа-2 и Vа-2, м. "Центъра", ул. "Врабча" № 6. Съдът е приел, че по делото се спори дали правоимащият има или няма право на избор за начина на обезщетение по чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ. Развил мотиви, че липсват данни за актуване на имота като публична държавна или общинска собственост след 1991 г., приел, че към 25.02.1992 г. имотът не е бил публична собственост, изваден е от капитала на Общинска фирма "Софстрой" през 1995 г., а впоследствие е апортиран в капитала на "Общинска банка" АД. И тъй като това станало след 1992 г., определил обезщетение със съсобственост върху сградата. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г., придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е започнал при влизането на този закон в сила. С влизане в сила на Конституцията на РБ (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.) правото на собственост се определя по чл. 17, ал. 2 на частна и публична, като режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон - чл. 17, ал. 4. Към 25.02.1992 г. Законът за общинската собственост и Законът за държавната собственост не са приети, поради което и съгласно К. р. № 19 от 1993 г. по к. д. № 11 от 1993 г. на Конституционния съд на РБ разграничителните критерии са: кому принадлежи правото на собственост, какви са вещите предмет на това право и какво е тяхното предназначение. При новото разглеждане на делото е изслушана съдебно-техническа експертиза от 12.03.2008 г. за установяване законността на построената сграда- първоначално строителство през 1971 г. (АДС № 11244) от 4.08.1980 г. (за административна сграда на ДСО "Софстрой") л. 131 и л. 132 от делото, (впоследствие преустроена през 1996 г. и 2004 г., като са събрани нови писмени доказателства. Видно от скица от 31.05.1076 г. (л. 55 от адм. д. № 3964/1999 г. по описа на СГС) от плана, одобрен със заповед № 276/ 22.06.1976 г. сградата е предназначена за административна сграда на СГНС и административна сграда на ДСО "Софстрой". В АДС № 11244/4.08.1980 г. е отразено, че върху дворното място от 530 кв. м е построена административна сграда на 270 кв. м. Представени са скица и извадка от 9.11.1998 г. от кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № РД-50-09-60/ 16.02.1987 г. (л. 76 и л. 77 от адм. д. № 3964/1999 г.), че имотът дворно място и сграда в п. VIа2 и п. VI2 са отредени за "СГНС - административна сграда и ДСО "Софстрой" - административна сграда. Вещото лице в допълнителната експертиза от 12.03.2008 г. също отразява отреждането на терена към 1976 г. за СГНС - административна сграда и ДСО административна сграда, а към 1987 година за "ОЖС и общ. нужди". Преустройството на част от партерния етаж за офис на "Общинска банка" се извършва през 1996 г., т. е. след 1992 г. Експертизата е прието в о. с. з. на 24.03.2008 г. и не е оспорена от страните. От така ангажираните доказателства се установява релевантен за спора факт, че към 25.02.1992 г. сградата е предназначена и за административна сграда на СГНС. И като няма данни, че останалата част, която е предназначена за ползване от ДСО "Софстрой" е самостоятелен обект на собственост, следва да се приеме, че построената в отчуждения имот сграда по предназначение е била публична собственост, т. е. задоволявала е обществени потребности. Без значение е, че към 1992 г. няма акт за публична частна собственост, защото едва с влизане в сила на ЗОС (обн. ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.), с § 5 от ПЗР на ЗОС е вменено задължение за актуване на общинските имоти. Следователно правоимащите по ЗОСОИ не са могли да избират начина на обезщетение по смисъла на чл. 2, ал. 4 от ЗОС. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че ОФ "Софстрой" е добросъвестно лице придобило имота чрез включването на сграда в капитала на общинската фирма, защото представлявало самостоятелно юридическо лице. Идеята на реституцията е да бъде възстановена собствеността на бившите собственици върху имоти, отчуждени по закони и начини посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и ако са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон. Следователно ДСО"Софстрой" и ОФ"Софстрой" не представляват трето лице по смисъла на закона, защото са били държавна, съответно общинска фирма. Аргументирано и основателно е заключението на представителя на Върховната административна прокуратура за наличието на законова пречка за обезщетяване чрез съсобственост. Установено е по делото, че към момента на произнасяне от страна на административния орган цялата построена сграда върху отчуждения имот и дворното място са апортирани в "Общинска банка" АД с решение на Столичен общински съвет № 43/28.02.1997 г., съгласие от Столична община с дата 17.08.1999 г. и решение № 7 от 28.07.1998 г. на редовно Общо събрание на акционерите на "Общинска банка" АД. Представени са удостоверения и за участие на Столична община в "Общинска банка" АД - удостоверение от 20.02.2001 г., удостоверение от 2.09.2009 г. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Наличието на право да може да се избере начина на обезщетяване не е достатъчно, за да бъде удовлетворено направеното искане. За да може административният орган да уважи заявлението за обезщетение чрез съсобственост е необходимо и материалния закон да го допуска, което в случая не е налице. Към момента на издаване на административния акт е действал § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм. ДВ., бр. 28 от 19.03.2002 г.), съгласно който в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете, собственост на държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни записи. Към момента на постановяване на съдебното решение, предмет на настоящата касационна проверка, действа § 11, ал. 1 от ДР на ЗПСК, съгласно който в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, а когато акциите или дяловете - собственост на държавата или на общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, те се обезщетяват с компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции. Следователно искането за обезщетяване чрез съсобственост не може да бъде уважено, защото нормите на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) и § 1 от ПЗ на ЗПСК са специални и не предвиждат обезщетение по този начин. Земята и сградата са апортирани в акционерно дружество с общинско участие. Касационният жалбоподател не прави доводи в тази насока, но съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция служебно следи за съответствието на решението с материалния закон. Като е уважил жалбата и определил незаконосъобразен начин на обезщетяване, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение