Решение № 16426 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2012 г.

Решение № 16426 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Пазарджик срещу решение № 220 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 138/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касационният жалбоподател излага съображения за недопустимост на решението, а алтернативно за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, съответно неговата отмяна като неправилно. Ответникът - Васил Спасов Лазаров, редовно призован, не се явява и представлява. По делото е постъпил писмен отговор, с което касационната жалба се оспорва като неоснователна. Иска се да се остави в сила решението като правилно. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: С оспореното решение Административен съд Пазарджик е обявил за нищожен акта за установяване на задължения по декларация № 13-45-195 от 23.02.2011 г., издаден от старши инспектор в сектор Ревизии към отдел "МДТ" при община Пазарджик, в частта за данък превозно средство за лек автомобил марка БМВ, модел 318 И, рег. № РА 9270 А, рама № WBAAK 310909563099, двигател № 184 ЕВ039837. За да постанови акта си, решаващият състав е анализирал нормите, регламентиращи процедурата за издаване на АУЗД (към датата на издаване на акта), уредена в чл. 105 - 107 от ДОПК, като е извел извод, че законодателят е ограничил хипотезите, при които може да се издаде същия, а именно до случаите при изчисляване и определяне на задължение по декларация в момента на приемането й, и при неплащане на вече определено задължение по декларация. Конкретният случай не е такъв, поради което установяването на задължението за данък върху превозно средство е следвало да бъде извършено чрез ревизия. Съдът е приел, че с установяването на процесното задължение чрез издаването на АУЗД, вместо чрез извършване на ревизия, административният орган е допуснал съществено нарушение, което е в степен, водеща до нищожност на издадения АУЗД в частта относно установения данък върху превозното средство. Мотивиран по този начин, административният съд е прогласил нищожността на процесния акт в частта относно установения данък за лек автомобил марка БМВ, модел 318. Оспореното решение е правилно. По делото не съществува спор по релевантните факти и обстоятелства. Безспорно се установи от фактическа страна, че жалбоподателят - ответник в касационното производство не е подавал декларация за БМВ 318, с която да е декларирал дължим данък, а с обжалвания пред съда АУЗД служебно (във връзка с предоставени от КАТ - Пазарджик данни) е установено задължение за пътния данък за същия автомобил от старши инспектор в сектор Ревизии към отдел "МДТ" в община Пазарджик. Предвид тези факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Към момента на издаване на процесния акт разпоредбите, които са уреждали хипотезите, в които органът по приходите установява размера на дължимия данък чрез издаването на АУЗД, са нормите на чл. 105 - 107 от ДОПК. Хипотезите са следните: при установени, но неотстранени несъответствия в подадената декларация - чл. 106, ал. 1 от ДОПК; по искане на задълженото лице - чл. 106, ал. 3, изр. 2 от ДОПК и при неплащане на задължението и когато не е извършена ревизия за съответния период. Във всички изброени хипотези издаването на АУЗД се обвързва с подаването на декларация от страна на задължения субект, каквато безспорно в конкретния случай се доказа, че не е подавана. Не се е осъществила хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, посочена като правно основание за издаване на процесния акт, а именно - служебно да се издаде АУЗД, когато установяването се извършва по данни от подадена декларация, при неплащане на задължението и когато не е извършена ревизия за периода. В конкретния случай данъчния субект не е подал данъчна декларация, поради което по отношение на него е неприложим способът за установяване на задължение посредством издаване на АУЗД, и единствено възможен е способът за установяване на задължение чрез ревизия, в какъвто смисъл са и изводите на административния съд. Законосъобразно е и заключението, че установяването на данъчно задължение посредством способ при липсата на законоустановените предпоставки за това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до нищожността на оспорения акт, предвид на това, че производството по предварително установяване на задължение и това по извършване на ревизия съществено се различават, като при последния са налице значително повече процедурни гаранции за защита на правата и законните интереси на задълженото лице. Изложените доводи за недопустимост на решението на административния съд са неоснователни. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че след като АУЗД не е бил оспорен по административен ред пред по-горестоящия административен орган, то по съдебен ред не може да се иска прогласяването на неговата нищожност. Това е така, защото само в съдебните производства засегнатите лица разполагат с процесуалната възможност да оспорват административните актове с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето, в какъвто смисъл са и мотивите на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 1213/2012 г., които за задължителни за първоинстанционния съд. С оглед горното, обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и представените по делото доказателства, че същите са реално изплатени, община Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати горната сума на Васил Спасов Лазаров. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,