Решение № 7048 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2010 г.

Решение № 7048 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Пия Стефанова Беленска, от гр. София, против решение № 497 от 11.05.2010 г., постановено по адм. д. № 1417/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Ответницата Мария Михайлова Микова, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Останалите ответници не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Пия Стефанова Беленска против отказ на кмета на Община Созопол да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-П-230/24.08.2009 г. на касаторката. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че исканата информация няма характер на обществена по смисъла на ЗДОИ. По несъмнен начин по делото е установено, че Пия Стефанова Беленска е поискала достъп до обществена информация, която да бъде предоставена на хартиен носител, а именно Констативен акт от 30.11.1999 г. на РДНСК гр. Бургас, касаещ отклоненията от одобрения и съгласуван проект, допуснати при изграждането на сградата, находяща се в УПИ VIII-304, кв. 30, гр. Созопол, ул. "Рибарска" № 22. С оглед характера на исканата информацията правилно съдът е приел, че в случая не е поискан достъп до обществена информация по смисъла на (ЗДОИ), поради което е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая заявителката е поискала достъп до информация, която има частен характер. Констативният акт се отнася до конкретен недвижим имот, собственост трето лице и е издаден в производство, регламентирано в Закона за устройство на територията. Следователно касаторката не е поискала информация, която може да й даде възможност да си състави собствено мнение относно дейността на съответния държавен орган, т. е не е поискала достъп до обществена информация по смисъла на закона, поради което същият е неприложим. Поисканата информация касае единствено собствениците на сградата, находяща се на ул. "Рибарска" № 22 в гр. Созопол и не е свързана с обществения живот в страната. Ето защо като е направил извод, че оспорения акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение Административен съд гр. Бургас не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт, съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, обсъдил е събраните поделото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,