Решение № 5055 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2013 г.

ВАСII отделение10.04.2013 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 965/7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 721/2012 г. на Административен съд - София-област и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ без РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Виолета Димитрова Рогачева от гр. София срещу изричен отказ на кмета на община гр. Елин Пелин, обективиран в писмо изх. № УТ2-17-234/2/3.08.2012 г. или срещу мълчалив отказ да се произнесе по искането й по Молба вх. № УТ2-17-234/2.07.2012 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 721/2012 г. на Административен съд - София-област. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5055 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Виолета Димитрова Рогачева от гр. София, срещу решение № 965/7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 721/2012 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради липса на индивидуален административен акт. Иска се решението да се отмени и се прекрати производството по делото. Ответникът, кмет на община гр. Елин Пелин, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, обявил за нищожен изричен отказ на кмета на община гр. Елин Пелин, обективиран в писмо изх. № УТ2-17-234/2/3.08.2012 г. да уважи искането на Виолета Димитрова Рогачева по нейна Молба, вх. № УТ2-17-234/2.07.2012 г. За да постанови решението си съдът приел, че по искане със същото съдържание е налице влязъл в сила мълчалив отказ, поради което обжалвания по настоящето дело изричен отказ е нищожен. Решението е недопустимо. Видно от обжалваното писмо, в същото не се съдържа властническо волеизявление, а с него се изпраща решение № 25.7 от протокол № 4/19.07.2012 г. на Общинския съвет по устройство на територията. С оглед на това обжалваното писмо представлява уведомително до жалбоподателката, с изпращане на приетото решение на съвета по устройство на територията, поради което не е налице индивидуален административен акт, изричен отказ, по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ. Образуваното производство по жалбата срещу посоченото писмо е недопустимо, тъй като не е налице предмет на оспорване по съдебен ред. Освен това ако се приеме, че жалбата е срещу мълчалив отказ за непроизнасяне в срок по молбата на жалбоподателката, то жалбата е подадена извън срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Няма спор, че искането е предявено по ЗУТ, за изменение на ПУП по отношение на имота на жалбоподателката, по реда на § 8, ал. 2 ПР на ЗУТ, постъпило в общината на 2.07.2012 г. Мълчаливият отказ е настъпил на 2.08.2012 г., от която дата е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който текст, като специален, изключва приложението на чл. 149, ал. 2 АПК, след като въпросът е уреден в ЗУТ. От това следва, че срокът за обжалване на мълчалив отказ е изтекъл на 16.08.2012 г. - четвъртък, работен ден, а жалбата е постъпила направо в съда, а не чрез административния орган, на 24.08.2012 г., т.е., извън срока и е процесуално недопустима срещу настъпил мълчалив отказ като просрочена. Като се има предвид изложеното решението като недопустимо следва да се обезсили, да се остави без разглеждане жалбата срещу процесното писмо и срещу мълчалив отказ и производството по делото се прекрати. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 209, т. 2, чл. 221, ал. 3 АПК

Цитирани разпоредби

3