Решение № 10359 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4772/2017 г.

Решение № 10359 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4772/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Д. Ж. З. - частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд гр. Ш., и от "Бис 08" ЕООД гр. Ш., представлявано от управителя И. Р. С., срещу решение № 23 от 20 март 2017 г., постановено по адм. дело № 57/2016 г. по описа на Административен съд Ш., с което е обявена за нищожна заповед № КД-14-27-341/11 октомври 2012 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Ш. В касационните жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответниците - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Ш. и К. Б. С. не вземат становище по касационните жалби. Ответникът - С. Р. М. от гр. Н. пазар, в писмен отговор, чрез своя пълномощник адв. П. Т., оспорва подадената от Д. Ж. З. касационна жалба като излага съображения за нейната недопустимост, алтернативно счита същата за неоснователна. По касационната жалба на "Бис 08" ЕООД гр. Ш. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно участвали в първоинстанционното производството страни, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1 от АПК са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Ш. е образувано по жалба на С. Р. М. срещу заповед № КД-14-27-341/11 октомври 2012 г. на началника на СГКК - гр. Ш., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Н. пазар, извършено на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), изразяващо се в промяна границите на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14 по КККР на град Н. пазар. Съдът е приел, че заповедта, с която е направено изменението в КККР е нищожна, тъй като е издадена при сезиране на административния орган от ненадлежна страна в административното производство за изменение на КККР. Решението е допустимо. От данните по делото е установено, че към датата на издаване на оспорената пред административния съд заповед в кадастралните регистри като собственик на имот с идентификатор 52009.501.880.1.14 е записан единствено Н. С. С., като за имот с идентификатор 52009.501.880.1.13 липсват данни за собствеността. В жалбата на С. М., с която е бил сезиран административният съд, се съдържа искане за прогласяване нищожността на заповедта за изменение на КККР на гр. Н. пазар. С. Т. решение № 3 от 16 април 2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2012 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да е личен, пряк и непосредствен и се преценява към момента на подаване на жалбата. По делото не е спорно, че към този момент оспорващата, заедно с К. Б. С., се е легитимирала като собственик на * идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.13, а имот с идентификатор 52009.501.880.1.14 е записан като собственост на "Бис 08" ЕООД гр. Ш., видно от представената извадка с дата от 02 юни 2016 г. от кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Н. пазар. Ето защо, към датата на подаването на жалбата - 23 февруари 2016 г., оспорващата С. М. е имала качеството на заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по допустима жалба, подадена от процесуално легитимна страна и правилно е определил предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е и правилно. Административното производство за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ш. е започнало по заявление на Д. Ж. З. - частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд гр. Ш. С подаденото заявление е поискано изменение на кадастралните данни в КРНИ и нанасяне и изменение на схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 52009.501.880.1. Схемата на самостоятелни обекти в сграда представлява елемент от кадастралната карта и липсата й обуславя непълнота на кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 38 от 18 май 2012 г., в сила от 1 юли 2012 г.) непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Заинтересувани лица по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. От данните по делото е установено, че административното производство по изменение на КККР е започнало по заявление, подадено от Д. Ж. З. - частен съдебен изпълнител, лице, което не е собственик или носител на вещно право на засегнатите от изменението имоти по смисъла на цитираните по-горе разпоредби. От тук следва, че единствено лице от този кръг може надлежно да сезира компетентния по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР административен орган с искане за одобряване изменение на кадастралната карта. Този извод следва от разпоредбите на специалния Закон за кадастъра и имотния регистър, създаващи права и вменяващи задължения при регулиране на обществените отношения по чл. 1 единствено за собствениците или носителите на вещни права върху поземлените имоти. Частният съдебен изпълнител, в това му качество, не се явява нито собственик, нито носител на вещни права върху обектите на кадастъра, поради което не е бил активно легитимиран да поиска изменение на КККР, независимо от наведените в касационната жалба твърдения в обратна насока. Издадена в ненадлежно учредено административно производство, инициирано по повод заявление на лице, извън кръга на тези по § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, процесната заповед се явява нищожна, тъй като не поражда правни последици нито за заявителя, нито за лицата, собственици на обектите в сградата, нито за лицето, титуляр на правата по постановлението за възлагане на недвижим имот. Липсата на право на собственост или на друго вещно право обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането за изменение на одобрените КККР, за която административният орган е бил длъжен да следи служебно. Като недопустимо, поради липса на правен интерес у заявителя, производството е следвало да бъде прекратено. Вместо това началникът на СГКК - гр. Ш. се е произнесъл като е уважил заявеното искане. Това е било констатирано от административния съд, който правилно е обявил за нищожна заповедта, с която е допуснато изменението в КККР на гр. Н. пазар. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания в касационните жалби, оспореното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,