Решение № 3664 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2016 г.

Решение № 3664 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. Ж. К. от гр. С. Загора срещу решение № 141 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 109/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20396/1.11.2013 г. на началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С. З., изземване на свидетелство за управление на МПС № 281439552, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С. З. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 4, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при които административният орган е действал при условията на обвързана компетентност. Установил е, че са представени седем броя наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода от 30.12.2004 г. до 11.04.2009 г., с които на К. са отнети общо 44 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. С НП № 14082/23.11.2004 г., НП № 2780/27.04.2005 г., НП № 2697/17.03.2006 г., НП № 12845/20.10.2006 г., НП № 416/2.02.2007 г. са отнети общо 20 контролни точки, с НП № 12524/9.01.2008 г., за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - 6 точки и за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП - 10 точки и с НП № 896/25.02.2009 г., за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 3 от ЗДвП - 8 точки. Съдът е приел, че наказателните постановления са редовно връчени лично на жалбоподателя, обстоятелство удостоверено с неговия подпис, не са били обжалвани в законоустановения срок и не са отменени по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането на контролните точки на водача на МПС Кабаиванов в резултат на извършени нарушения по ЗДвП, установени със стабилни актове. Съдът е приел, че към датата на влизане в сила на НП № 897/25.02.2009 г. - 11.04.2009 г., жалбоподателят е загубил правоспособността за управление на МПС и за него е възникнало задължението да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Изложил е мотиви, че издаването на ново свидетелство за управление, поради изтичане на валидността на предходното, не e основание водачът на МПС да получи отново максималния брой точки и възстановяването по служебен път е възможно единствено при последно нарушение и то ако има останали контролни точки, двегодишния срок започва да тече от всяко следващо наказателно постановление или нарушение, а в случая между всяко от седемте нарушения и съответно влезли в сила НП не е изтекъл този двегодишен срок. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил релевантните фактически обстоятелства относно правния спор за законосъобразност на оспорения акт и е направил обосновани изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на водач на когото са отнети всички контролни точки и е загубил правоспособността си, но не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка с превантивен характер, предвидена с цел да се предотвратяват ПТП и гарантиране на безопасността по пътищата. За да се приложи мярката следва да са налице елементите на фактическия състав на нормата - да са отнети контролните точки и да не е върнато свидетелството. Съдът правилно е приел, че са осъществени и двете кумулативни предпоставки. В касационната жалба се оспорват тези изводи, като се твърди, че не е налице отнемане на всички точки. Доводите са направени и в първоинстанционното производство и са отхвърлени обосновано от съда. Отказът за издаване на копие на НП № 896/25.02.2009 г., поради унищожение на архива, е ирелевантен към наведените касационни основания. На л. 24 от адм. д. № 109/2016 г. по описа на АС - С. З. е приложено копие на соченото наказателно постановление, което е получено лично от жалбоподателя, срещу положен от него подпис. У. е, че за периода от 30.12.2004 г. до 11.04.2009 г. са издадени седем наказателни постановления, всичките приложени по делото, като последица от наложените наказания е отнемането на контролните точки общо в размер на 44 контролни точки. Съдът е обсъдил тези установени факти и направил правилен правен извод за материална законосъобразност на приложената принудителната административна мярка, съобразена с правилата на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., относно основанията за определяне и отнемане на контролните точки, като последица от наказания за нарушения. Изтеклата давност преклудира правото да се търси принудително изпълнение, но не заличава последиците от извършеното нарушение като отнемането на съответния брой контролни точки. Налице са фактическите основания на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. При отнемане на всички контролни точки на водача, изгубване на правоспособността за управление и невърнато свидетелството за правоуправление, е налице правно основание за изземване на СУМПС. О. на контролните точки, които съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП служат за отчет на допуснатите нарушения, става с влязло в сила наказателно постановление. По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила при необжалване или потвърждаване от съда, а връчването се свързва със спазване на чл. 58 от ЗАНН. По настоящия казус съдът е обсъдил релевантните факти и обосновано е приел наличие на редовно връчени и влезли в сила наказателни постановления, последиците от които са основание за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и като правилно следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение