Решение № 14393 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2011 г.

Решение № 14393 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Ямбол, подадена чрез адв. М. Христова против решение № 267/17.12.2010 г. на Ямболския административен съд, пети състав, постановено по адм. д. № 291 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 104/08.09.2010 г., издаден от кмета на общината, която е осъдена да заплати на "Геогруп" АД - със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Ормана", № 34 сумата в размер на 200 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Според касатора имотът на дружеството се намира в землището на гр. Ямбол и на него се извършва стопанска дейност, поради което същият попада в обхвата на Заповед № РД 02/0396/22.10.09. г. на Кмета на община Ямбол, т. 6. Дружеството дължи такса битови отпадъци (ТБО) за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", защото имотът се намира в район, за който такава такса се събира. Приложени са достатъчно доказателства, че услугата се извършва в района на имота. Пътят, представляващ ПИ 87374.42.317 изрично е посочен под № 9 от раздел V промишлена зона в заповедта на кмета на общината. Във връзка с извършване на услугата са представени двустранно подписани протоколи и фактури, установяващи че описаните в справките и в рекапитулациите дейности са извършени и са разплатени. Осъществен е предварителен контрол върху верността на първичните документи, правилността на изчислените количества, сумите по тях по облигационните отношения, възникнали на основание договор № 102/12.09.08 г. С него община Ямбол е възложила на ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол да извършва почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол по видове и цени в съответствие с предложението на изпълнителя и приложенията към него, неразделна част от договора. Кметът на община Ямбол се позовава на съдебна практика, отнасяща се за същия имот, но за други периоди (решение № 12372/4.10.2011 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1390/11 г.; решение № 10472/13.07.2011 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1243/11 г.). По гореизложените съображения, доразвити в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. М. Христова, касаторът пледира за отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне жалбата на дружеството и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Геогруп" АД със седалище и адрес на управление дейността гр. Ямбол, ул. "Ормана", № 34, с ЕИК ххххххххх я е оспорил с доводи, съдържащи се в писмен отговор на юрисконсулт В. Аврамова и развити в съдебното заседание. Ответникът релевира възражение за недопустимост на жалбата, защото не е подадена от издателя на акта - Кмета на община Ямбол. В условията на евентуалност пледира за неоснователност на касационната жалба, тъй като процесният имот се намира извън населеното място в местн. "Чатал могила". Пътят не е включен в районите, определени със заповедта. Задължението за ТБО се определя за конкретен имот, а в случая събраните доказателства не установяват за кои точно територии е предоставяна услугата. Ответникът моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане направените разноски. С писменият отговор е представил извадка от кадастралната карта на гр. Ямбол. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Жалбата е подадена от адв. М. Христова, действаща в качеството на пълномощник на Кмета на община Ямбол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна е установено в производството пред административния съд, че "Геогруп" АД е собственик на селскостопанска сграда с идентификатор № 87374.42.382.32 в ПИ 87 374.42.382, находящ се в местн. "Чатал могила", землището на гр. Ямбол. Имотът е определен с начин за трайно ползване "за животновъден комплекс". С АУПОВ № 104/8.09.2010 г. е установено задължение на дружеството ТБО за имота за 2010 г. в размер на 1074.08 лв. и лихва от 40,40 лв. към 8.09.2010 г. Съдът е приел въз основа на у - ние изх. № 7002/0550/06.01.2010 г., издадено от община Ямбол, че според действащият ПУП, ПИ с идентификатор 87 374.42.382 по кадастралната карта на града, се намира извън територията на населеното място - гр. Ямбол, обхваната от строителните му граници. Формулиран е извода, че имотът не попада в промишлената зона на града. Със заповед № РД 02/0396/22.10.09 г. на Кмета на община Ямбол са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги, честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа на битови отпадъци на територията на община Ямбол за 2010 г. В т. 6 от заповедта фигурира "промишлена зона - изток, запад, север и от юг до строителните граници на гр. Ямбол и имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност. Изготвен е подробен списък на уличните платна, площадки, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване в община Ямбол, включени в заповедта от 22.10.09 г., на които през 2010 г. ще се предоставят услугите, включени при формиране на ТБО. В раздел V от списъка, т. 9 е описана улица "Ямболен" - "Екобулпак" (Екопласт). Според първоинстанционния съд анализът на приложената схема от кадастралната карта на гр. Ямбол и землището показва, че ПИ в който е построен имота на "Геогруп" АД не граничи с ул. "Ямболен", а с ПИ 87 373. 42.317, записан с начин на трайно ползване "за селскостопански, горски или ведомствен път" в земеделска земя с площ 19 654 кв. м в местн. "Данкини ъгли". Представен е договор № 102/12.09.08 г., сключен между община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" Ямбол за срок от три години за почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол. Приложени са също така протоколи, справки, рекапитулации от изпълнителя за районите и площите, на които е извършено почистване за месеците от 01. до м. 09.2010 г., включително. От тях е видно, че обслужващата улица от "Ямболен" до "Екобулпак" е почиствана през месеците юли, август и септември 2010 г. Административният съд е съпоставил установените факти с разпоредбите на чл. 9б, ал. 2, чл. 62 ЗМДТ, формулирайки извода, че в тежест на общината е да докаже наличието на двете предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Според съда в случая е останало недоказано второто изискване, а именно реалното предоставяне на услугата, в следствие на което актът е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 63, ал. 1, чл. 71, т. 2 ЗМДТ. На основание чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. В процесния казус таксата е определена само за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Кметът на общината е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в чиято т. 6 е отбелязано, че услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се извършва на имоти (терени) в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност. Имотът на "Геогруп" АД се намира в землището на гр. Ямбол и представлява урбанизирана територия. В този смисъл правилно административният съд е приел, че имотът се обхваща от т. 6 на заповедта на Кмета на община Ямбол. Необоснован е обаче другият извод на съда - за недоказаност на реалното предоставяне на услугата. Това е така, защото са събрани достатъчно писмени доказателства, установяващи наличието на втората изискуема предпоставка за дължимост на оспорената ТБО. Такива доказателства представляват договора от 12.09.08 г., справките за ръчно почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, двустранно подписаните протоколи за извършен обем работа за всеки месец, рекапитулации, контролни листове. Неоснователно съдът не е взел предвид доказателствената сила на справките, която трябва да бъде преценена в съвкупност с останалите събрани доказателства. При това документите са изготвени от субекта, действащ като изпълнител по договора от 12.09.2008 г. и тълкувателния протокол (л. 49, л. 52). Справката за вложения транспорт по почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за м. юли 2010 г., приложена на л. 163 от делото, е подписана от лицето М. Стефанов, представител на ГД "Комунални дейности и благоустройство" - гр. Ямбол. Вярно е, че останалите справки не са двустранно подписани, но тяхната функция е била да послужат за отчитане на извършената дейност пред възложителя. Тази дейност е осъществена, доколкото са съставени рекапитулации, подписани от М. Стефанов. Във връзка с извършваната дейност са осъществени проверки и контрол за да се направят ежемесечните плащания. Видно е, че протоколите освен от М. Стефанов са подписани и от инж. Н. Горанова, съгласуваща извършения обем работа от името на община Ямбол. Непосочването на ул. "Ямболен" до "Екобулпак" във всички справки не налага извод за неоснователност на касационната жалба. Разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ регламентира основание за недължимост на таксата за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", представляващо нейното непредоставяне от общината. В случая такава услуга е осъществявана по силата на сключения договор, поради което АУПОВ е законосъобразен. С оглед на резултата и направените искания в полза на Кмета на община Ямбол трябва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 200 лв. за първата инстанция и в размер на 300 лв. за втората инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,