Решение № 6795 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12991/2018 г.

Решение № 6795 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12991/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Попова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Гавраилова, против решение № 327 от 7.08.2018 г. по адм. дело № 158/2018 г. на Административен съд – гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 18 - 804 от 29.01.2018 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Велико Търново, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Велико Търново по направеното от Попова искане по заявление вх. № 01 – 15454 от 12.01.2018 г., изразяващо се в коригирането на граници на поземлени имоти с идентификатори № 10447.517.184, № 10447.517.50 и 10447.517.48. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив твърди такива, именно, че административният орган при издаване на решението не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за спора и не е събрал служебно доказателства за това, като не е взел предвид съдебно решение, с което се възстановява правото на собственост върху имота на наследодателя й и решение на поземлена комисия от 2000 г. в тази връзка, както и че не е изследвал въпроса защо този имот не е нанесен при създаването на кадастралната карта. Иска оспореното решение да бъде отменено със законните последици. Претендира разноски. Ответникът Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си предсавител с писмен отговор изразява становище за неоснователонст на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на евентуално договорено възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора. Ответника Н. Тодорова изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът "Топливо" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Велико Търново е приел, че съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, в относимата редакция , когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Приел е, че в конкретния случай е налице спор за собственост между жалбоподателката Р. Попова и заинтересованото лице "Топливо" АД – гр. София, като собственик на ПИ с идентификатор № 10447.517.50 по КК на землището на гр. Велико Търново, тъй като е установил, че реституираният по реда на чл. 14 и на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с Решение от 6.03.2000 г. по гр. д. № 337/1999 г. на ВТРС ПИ с пл. № 89, кв. 572 по регулационният план на гр. В. Търново, чието нанасяне е поискала Попова в преобладаващата си част /с изключение на частта попадаща в ПИ с идентификатор 10447.517.184/, попада в границите на поземлен имот с идентификатор 10447.517.50 по КК и КР на гр. Велико Търново, който е собственост на "Топливо" АД. Приел е, че от представения проект за изменение на КК и КР, същото засяга ПИ с идентификатор 10447.517.50, като в него се нанася голяма част от проектния ПИ с идентификатор 10447.517.184 (3 420 кв. м. при обща площ 4 191 кв. метра), като исканото от Р. Попова изменение, касае промени границите и данните за площта на ПИ с идентификатор 10447.517.50, като се отнема част от този имот. Приел е, че констатираното застъпване обосновава наличие на спор за материално право. Приел е и че в хода на процесното административно производство, а и в предходни производства пред СГКК, пред кмета на Община Велико Търново, и в производството по адм. дело № 579/2001 г. на ВТОС, с което е отменена заповед за нанасянето в кадастралния план на възстановения на Попова и другите наследници имот, са представяни конкуриращи се документи, удостоверяващи права на засегнатите страни. Приел е, че макар след изменението на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР , е отпаднало изискването за изготвяне и подписване на акт за непълноти и грешки, но независимо от това наличието на неприключил спор за собственост, е пречка пред административния орган, да извърши заявено отстраняване на непълноти или грешки за съответния имот, тъй като нито началникът на СГКК, нито съдът в съдебното административно производство, нямат правомощие да преценяват на кого принадлежи правото на собственост при налични конкуриращи се документи на страните. Поради това е приел, че в съответствие с разпоредбите на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 72, предл. първо от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, началникът на СГКК – гр. Велико Търново законосъобразно е отказал одобряване на исканото изменение на КК и КР. Решението е правилно. Правилно АС – гр. Велико Търново е приел, че оспореното решение на началника на СГКК – гр. Велико Търново е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административно производствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е приел липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Видно от доказателствата по делото административният орган е спазил изискуемата се процедура, като е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за искането изменение на касатора, като е отчел, че искания за нанасяне имот е възстановен с решение на поземлена комисия след решение на съда. От доказателствата се установява, че през 2001 г. същият със заповед е нанесен в кадастралния план на района, като обаче тази заповед е отменена със съдебно решение, поради и което този имот не е бил нанесен в кадастралната карта. От съда са съобразени и тези факти при постановяване на оспореното решение. Правилен е и извода на съда, че оспореното решение, с което не е одобрено изменение в КК и КР са съответни и на материалния закон. По делото е установено, че производството по издаване на процесното решение е образувано по искане на касационния жалбоподателя Р. Попова в качеството й на наследник на П. Иванов за изменение на КККР на гр. Велико Търново с нанасяне на нов поземлен имот, възстановен на наследници на П. Иванов, които са жалбоподателката и ответницата Н. Тодорова в касационното производство с решение № 1757 В от 2000 г. на поземлена комисия – гр. Велико Търново. Правилно е прието, че възстановеният и поискан за нанасяне имот попада в границите на поземлен имот с идентификатор 10447.517.50 по КККР на землището на гр. Велико Търново, на който като собственик се легитимира и е записан ответника "Топливо" АД. При тези данни началникът на СГКК – Велико Търново е приел, че между заявителя и заинтересованото лице "Топливо" АД е налице спор за материално право, като отказва да одобри исканото изменение на КККР. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспореното решение с материалния закон са правилни.