Решение № 2766 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2012 г.

Решение № 2766 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Гранд петрол" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2148/23.04.2012 г. по адм. д. № 1915/2011 г. на АССГ, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 20001005745/30.11.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 20001005745/30.11.2010 г. на ТД на НАП-София, с който за периода м. 3.2009 г. - м. 2.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 78 357,90 лв. по фактури на "Мекс трейд къмпаниАД, "Даркон-69" ЕООД и "Ен-трейдинг" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не обсъдил представените доказателства за внос на горивата от Гърция. Обоснован е изводът на съда, че представените приемо-предавателни протоколи не установяват предаване на горивото, тъй като са подписани от неизвестни лица. При недоказано предаване на горивото по чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху стока от този вид не е преминала в патримониума на касатора, поради което органите по приходите и съда законосъобразно са приели, че не са осъществени фактурираните доставки на гориво от "Мекс трейд къмпани АД и "Даркон-69" ЕООД, и не са налице условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен без основание предвид чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Позоваването на практиката на СЕС е неоснователно, тъй като хипотезите разглеждани в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. са различни от процесните. Съдът е съобразил изводите си с трайната практика на СЕС, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит при доставки на стоки, следва да е налице осъществена доставка и да е издадена фактура за нея. В този смисъл е решението на СЕО по дело С-152/02. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда, че в тежест на касатора е да докаже, че е налице осъществена доставка по спорните фактури. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 25 000 лв. по фактура на "Ен-трейдинг" ЕООД, за която касаторът е поддържал, че е авансова - по предварителен договор за доставка на автоцистерни до 30.09.2010 г. Автоцистерните не са доставени в срока, нито след това и съдът е приел, че фактура е издадена без да е налице данъчно събитие, поради което правилно в РА на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по нея. Изводът на съда е правилен. В случая фактурата има предмет - услуга по договор. Не е оформена като авансова фактура по приложения предварителен договор. По делото не са представени доказателства за изпълнение на каквато и да било услуга от доставчика на касатора. Органите по приходи и съдът правилно са приели, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК за 342,84 лв., тъй като от цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,