Решение № 14691 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2018 г.

Решение № 14691 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Маринов срещу решение № 361 от 21.12.2017 г., постановено по административно дело № 526/2017 г. от Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 308/28.07.2017 г. по преписка № 14/2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответниците ДКЦ "Поликлиника Казанлък" ЕООД и Управителя на ДКЦ "Поликлиника Казанлък" ЕООД не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, имащо правен интерес от оспорването му. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Страните не спорят относно фактите, които са установени правилно от съда, а именно, че жалбодателят е бил в трудови правоотношения с МСЦ Поликлиника гр. Казанлък (сега ДКЦ "Поликлиника Казанлък" ЕООД) до 2008 г., когато същото е прекратено със заповед № 14/28.01.2008 поради придобито от него право на пенсия. Твърденията на касационния жалбодател за извършено спрямо него нарушение на забраната за дискриминация са свързани с претенцията му за неравно третиране при определяне на трудовото му възнаграждение. Тази претенция правилно е приета от административния орган за допустима за периода 17.09.2009 - 21.06.2010 г., предвид разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и обстоятелствата, че жалбата на Миронов е подадена пред КЗД на 17.09.2012 г., а същият е получил заповедта за прекратяване на правоотношението му на 21.06.2010 г. При установеното по безспорен начин прекратяване на трудовото правоотношение на Маринов със заповед № 14/28.01.2008 г. на управителя на ДКЦ, на основание чл. 327, т. 8 от Кодекса на труда, считано от 28.01.2008 година обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение е изводът за липсата на извършено нарушение от страна на работодателя през цитирания по-горе период, доколкото правоотношенията между тях са били прекратени преди това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение