Решение № 685 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2008 г.

Решение № 685 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на С. В. С. и Н. Д. П. и двамата от гр. К. срещу решение по въззивно дело № 2373/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие със закона и необоснованост9 касационни основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК Развиват се доводи, че по делото е безспорно установено, че процесното помещение е било изградено още през 1980 г. и се ползва с режим на търпимост поради което предявеният иск е недопустим Изтъква се, че решението е постановено в разрез със събраните по делото доказателства като в нарушение на чл. 136 ГПК съдът е кредитирал изцяло показанията на св. П, която е съпруга на ищеца . Позовават се на писмено становище на общината според което строежа е търпим и не подлежи на събаряне. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба П. Р. П., И. Николова К. и П. И. Н. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК (отм.) от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 116/25.07.2007 г., постановено по гр.д. № 509/2006 г. на К. районен съд, в частта, в която е уважен частично предявеният от П. Р. П. срещу С. В. С., Н. Д. П., П. И. Н. и И. Н. К. от гр. К. иск с пр. осн. чл. 109 ЗС като ответниците са осъдени да премахнат построеното иззиждане от 3,5 метра до тавана на северната стена от помещение, находящо се в подблоковото пространство в северната страна на жилищен блок по ширина на иззиданото между т. А и Б в скицата на в.л. Малин К. към заключение на СТЕ, приподписана от съда, който жилищен блок е находящ се в парцел ****ви, жилищен комплекс кв.376 по регулационния план на с. К. В частта в която е предявеният иск е бил отхвърлен -, а именно за премахване в цялост на помещение с размери 7,50 м дължина и 350 м ширина, първоинстанционното решение не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след изграждане на процесното помещение в подблоковото пространство, където се намира и обекта - магазин собственост на ищеца, неговият офис и санитарен възел не могат да бъдат проветрявани тъй като прозореца, играещ ролята на естествен отдушник е затворен и не се отваря. Приел е че поради това ищецът не може да реализира в пълен обем правото си на собственост поради което предявеният иск с пр. осн. чл. 109 ЗС се явява основателен досежно стената която пречи на пълноценното му упражняване. Върховният касационен съд, III Г. Д. като извърши проверка в рамките на развитите касационни оплаквания, намира касационната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно. Неоснователно е оплакването, у че при постановяване на обжалваното е ршение и в нарушение на процесуалните правила съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е формирал своите изводи въз основа само на част от тях и по-конкретно на показанията на св. П съпруга на ищеца. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както показанията на посочената свидетелка, така и представените по делото писмени доказателства и съдебно техническа експертиза. Именно въз основа на заключението на СТЕ съдът е приел за установено, че процесното помещение, за което не се спори, че е изградено от ответниците, няма необходимите строителни книжа и документи, както и че няма издадено удостоверение по § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост. Правилно се е позовал и на показанията на свидетелката П, доколкото същата има непосредствени впечатления от това как построеното помещение на практика пречи на нормалното ползване на магазина, показанията са подробни и логични. Доколкото вещото лице е дало заключение, че липсват данни да е проведена процедурата за издаване на удостоверение за търпимост, не може въз основа на представеното по делото писмо на К. на Община К. изх. № 94-П- 123/25.09.2006 г., което представлява отговор на жалба да се приеме, че помещението има такъв статут. Независимо от това следва да се посочи, че наличието на такъв статут, както и обстоятелството кога е извършено строителството и дали то представлява заварено положение няма определящо значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС. Доколкото по делото е безспорно установено, че това строителство и конкретно извършеното иззиждане от 3,5 м. до тавана на подблоковото пространство пречи на ищеца в пълен обем да осъществява правото си на собственост съдът правилно и в съответствие със закона е постановил неговото премахване. С оглед на изложеното решението на страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.