Решение № 7104 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2012 г.

Решение № 7104 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез юк. Волянова срещу Решение № 3076 от 18.06.2012 г., постановено от Административен съд София град по адм. д. № 9746 по описа на същия съд за 2011 г., в частта, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101009298/23.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София срещу ЕТ "Росен Деянски-Дея", ЕИК по Булстат: 040884959, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди по фактури, издадени от "Атан трейдинг" ЕООД и "Българска финансова компания" ЕООД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е определил обстоятелствата, които следва да бъдат доказани и твърди, че доставчиците по процесните фактури не са имали възможност да прехвърлят правото на собственост върху стоката, предмет на доставките, тъй като не са разполагали с нея. В с. з. касаторът чрез юк. Волянова поддържа жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Росен Деянски-Дея" - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е описал подробно фактическата обстановка, по отношение на която страните не спорят. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. С оспорения РА на ЕТ "Росен Деянски-Дея" не е признат данъчен кредит от издателя на РА в размер на 616732,67 лв. за данъчните периоди от м. януари до м. септември 2007 г.; от м. ноември 2007 г., до м. декември 2008 г.; от м. януари до м. най 2009 г., и е начислен в издадени фактури от "Атан трейдинг" ЕООД (в размер на 149832,84 лв.); от "Българска финансова компания" ЕООД (в размер на 8030 лв.); "Драгомиров строй" ЕООД (в размер на 11994,78 лв.) и "Александров" ЕООД (в размер на 411318,96 лв.). С Решение № 1691/28.09.2011 г. решаващият административен орган е потвърдил РА в частта относно данъчните фактури, издадени от "Атан трейдинг" ЕООД, "Българска финансова компания" ЕООД и "Драгомиров строй" ЕООД и е отменил акта по отношение на фактурите с издател "Александров" ЕООД. Административният съд е отменил РА и в частта, която касае отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, начислен във фактурите, издадени от "Атан трейдинг" ЕООД и "Българска финансова компания" ЕООД. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт АССГ е приел, че по фактурите, издадени от "Драгомиров строй" ЕООД не е доказано да са извършени реални доставки на мляко и е отхвърлил жалбата, а по тези, издадени от "Атан трейдинг" ЕООД и "Българска финансова компания" ЕООД е доказано, че обективират действителни доставки, поради което е отменил РА в частта за тези двама доставчици. За да постанови решението в обжалваната част, Съдът след обсъждане на събраните доказателства, е стигнал до извод, че отказът на данъчен кредит по доставките от посочените дружества не е обоснован от страна на ревизията, а представените доказателства свидетелстват за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Правният спор се свежда до това налице ли са действително извършени доставки по процесните фактури. В закона няма легално определение на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. Доколкото неоткриването на доставчика не представлява самостоятелно основание за отказ от спорното право, това обстоятелство не означава задължително, че доставка не е била осъществена. Независимо че доказването на реалност на спорните доставки е в интерес на оспорващия, той не следва изцяло да понася неблагоприятните последици от това, че доставчиците не са били открити на декларираните адреси. С изключение на ревизиите при особени случаи по чл. 122 ДОПК, в кодекса няма изрични норми за определяне на доказателствената тежест в процеса, поради което намират приложение общите правила на доказване, според едно от които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. Такова доказване по делото е проведено. Органът по приходите е приел, че няма доказателства, които да установяват реално извършване на сделки по спорните фактури. Това негово заключение не кореспондира със събраните по делото доказателства. Доказателствата за реалното осъществяване доставките на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.). По първата група доказателства Следва да се приеме за доказана материално-техническата обезпеченост за реализиране на доставките, като търговецът-жалбоподател и настоящ ответник по касация е установил, че млякото е събирано и доставяно със специални цистерни, негова собственост. По втората група доказателства административният съд е съобразил установения от ССЕ механизъм на осъществяване на доставките и е взел предвид видът на стоката, предмет на доставка. Както Съдът правилно е изложил мотиви, спецификата при изкупуването на млякото не винаги позволява да се съставят приемо-предавателни протоколи между отделните физически лица и изкупуващите фирми. Установената практика по изкупуване на прясно мляко от отделните дребни производители не позволява за всяко предаване на мляко да бъдат оформяни протоколи, с поставяне на щемпели и изписване на ЕГН. Следва да се отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Със съставянето приемо-предавателните протоколи, е постигнато съгласие, поради което и именно на тези дати е прехвърлена собствеността върху същите. С посочените действия се е стигнало до индивидуализиране и отделяне на родово определените вещи, с постигане на съгласие, за което според ЗЗД е прехвърлена собствеността. Представените по делото приемо-предавателни протоколи доказват прякото реализиране на доставките. Същите са били прегледани от вещото лице по ССЕ, а експертното заключение може да бъде кредититрано, защото дава отговор на поставените задачи и е изготвено компетентно и безпристрастно. Основателни са мотивите на първоинстанционния съд, свързани с отмяната на РА при административното обжалване относно доставките от "Александров" ЕООД, при аналогични обстоятелства. Тъй като протоколите за предаване на млякото свидетелстват за факта на предаването и носят информация за лицата, които са ги издали; предвид дадените от жалбоподателя обяснения начинът на предаване и приемане на стоките е безспорен; между страните има издадени фактури, по които е извършено плащане; след като стоката е предадена, не може при доказаност на всички тези обстоятелства в РА да се излагат доводи за нереалност на доставките. Ето защо правилно Съдът е заключил, че горестоящият административен орган е следвало да отмени ревизионния акт изцяло. Именно с цел да докаже реалното получаване на стоката, е назначена и ССЕ, която не е оспорена от касатора и е правилно е била кредитирана от Съда. От заключението на експерта е ясно, че доставеното в ревизирания период сурово мляко, в което се включват процесните доставки, е осчетоводено и вложено в произведената продукция. Този факт води до извода, че, за да се осъществи производството е необходимо реално да са предадени процесните количества сурово мляко. От ревизираното лице още в хода на ревизионното производство са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и платежни документи по фактурите. Така представените документите не са оспорени от ответника, поради което следва да се кредитират като доказателства за реалност на доставките. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено, че доставките по спорните фактури са платени. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Доводът в касационната жалба, че след като доставчиците не са открити и не е направена проверка в счетоводствата им, не може да бъде изведен извод за реалност на доставките, не се споделя от настоящата инстанция и противоречи на практиката на СЕС. Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 тълкува разпоредбите на директива 2006/112 в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в директивата процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. С оглед изложеното в решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Правните изводи на Съда са изградени въз основа на правилно установена фактическа обстановка, поради което решението е и обосновано. Решението на административен съд - София град не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,