Решение № 13878 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2012 г.

Решение № 13878 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мариана Атанасова Атанасова от гр. София срещу решение № 5286/08.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2306/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Атанасова против заповед № 893/10.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторката твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени заповедта на директора на Агенция "Митници". Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител юрк. Димитров. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган при спазени административни правила и материални правни норми и в съответствие с целта на закона. Приема, че обосновано и в съответствие с доказателствата по административната преписка дисциплинарно наказващият орган налага най-тежкото дисциплинарно наказание на държавната служителка за неизпълнение на служебни задължения на 30.12.2011 г., регламентирани в чл. 15, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за митниците (ЗМ), според които норми митническите органи са длъжни да изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки, да защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност и с това поведение Атанасова нарушава и разпоредбата на чл. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител изискващ от него да пази интересите на обществото и на националната икономика, като се ръководи единствено от закона и обществения интерес, да се противопоставя на митническите нарушения и престъпления, както и други правонарушения. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно. Неоснователно е касационното възражение за допуснати от решаващия състав на АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на относими към административния спор доказателства, а именно доказателства за практиката в Агенция "Митници" по освобождаване на колетни пратки, както и неизслушването на лицето Деннер, по чието оплакване е инициирано дисциплинарното производство. По делото са събрани безспорни доказателства, които установяват, че според стойността на пратката, изпратена от трета държава от частно лице до друго частно лице, живеещо на митническата територия на Общността, в разглеждания случай в Република България, тя подлежи на деклариране с ЕАД и върху стойността и следва да се начислят и заплатят вносни сборове и данък добавена стойност. Противно на правния режим на обмитяване за този вид пратки- чл. 23 и следв. от Регламент 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на системата на Общността за митнически освобождавания, чл. 58, ал. 14, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), касаторката освобождава пратката без да изпълни нормативноустановената процедура изискваща съставяне на единен административен акт с цел начисляване и заплащане на съответните вносни сборове предвид стойността на пратката, която превишава "незначителната стойност", определена в чл. 23, § 2 от Регламент 1186/2009 г. За целта на 30.12.2011 г. при изпълнение на служебните си задължения в Митница Столична Атанасова субективно преценява стойността на пратката, (при посочена такава от изпращача в Норвегия), и самостоятелно взема решение да не бъде подаван ЕАД с цел обмитяването и, с което нарушава императивни норми на митническото законодателство. В основните задължения на касаторката по т. 5 от длъжностната характеристика попадат дейностите, свързани с изпълнение на задачи в областта на митническия надзор и контрол, прякото осъществяване на митническия надзор и контрол, обезпечаване точното и правилно прилагане на нормативните и други актове. Легалната дефиниция на понятието "митнически контрол" се съдържа в чл. 2, ал. 3 от Закона за митниците и касае извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове. На последно място, неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон поради приетата законосъобразност на административния акт за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Независимо от размера на дължимия данък добавена стойност (75 лева), който не е събран в полза на държавата в разглеждания случай, настоящата инстанция намира, че Атанасова не осъществява нормативно залегналия митнически контрол по митническо оформяне на стоки и придружаващи ги документи в нарушение на задължения по смисъла на чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, пряко произтичащи от закона и длъжностната и характеристика, поради което правилно и в съответствие с тежестта на нарушението, с последиците от него за държавната служба, включително и в морално-етичен аспект, отразил се и у гражданите, с формата на вината и обстоятелствата при които е извършено, дисциплинарно наказващият орган издава оспорената заповед. Като отхвърля оспорването против нея, административният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Воден от горното, ВАС, Пето отделение