Решение № 4877 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение 7701 от 08.12.2023 г., постановено по адм. д. 10508/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът Н. Хамбах, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Столична община, в писмено становище, излага съображения за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решение 653 от 14.10.2021 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за за изменение на ПУП ПРЗ и ПУР, в частта му, с която е одобрен проект за ПУП изменение на ПР на м. в.з. Михово блато, район Панчарево по отношение на УПИ ХІ-991 за жс и УПИ Х-523 за жс, кв. 21 и плана за улича регулация между о.т.40 и о.т. 39 между кв. 21а и кв. 34а. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че са налице правните основания на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 за изменение на ПУП ПР по отношение на процесните УПИ, но приема, че по отношение на УПИ Х-523 е нарушена нормата на чл. 19, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ЗУТ, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, в оспорената му част. Обжалваното решение е постановено в нарушения на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ЗУТ е направен единствено въз основа на отбелязването, че процесните УПИ се намират във вилна зона Михово блато. Процесуалният представител на административния орган излага твърди в първоинстанционното производство, че в случая е приложима нормата на чл. 19, ал. 1 т. 4 ЗУТ ( л.225), за което по делото не са събрани доказателства, а тези твърдения не са обсъдени от съда. По делото липсва графична част на плана, действащ до процесното изменение. Не е установено в коя устройствена зона съобразно ОУП попада УПИ ХVІІІ-506, 991, от който с оспореният административен акт се образуват УПИ ХІ-991 и УПИ Х-523 с отреждане за жс, с граници съответстващи на одобрената кадастрална карта. По делото са налице твърдения, че за процесните УПИ са налице специфични теренни условия, а именно същите се намират на два метра под нивото на [улица]и са налице подпочвени води, но доказателства в тази насока не са събрани. Не е изяснено налице ли е решение на Столичен общински съвет, взето по реда на чл. 19, ал. 2 ЗУТ. В обжалваното решение не са изложени каквито и да било мотиви относно незаконосъобразността на плана за улична регулация межда о.т. 40 и о.т. 39 между кв. 21а и кв. 34а. Липсата на фактически установявания и неизясняване на релевантни за спора факти, препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства, описани по-горе в т.ч. при необходимост и чрез използване на специални знания и в зависимост от направените фактически установявания да направи извод за материалната законосъобразност на административния акт в оспорената му част, както относно изменението на плана за регулация, така и относно изменението на плана за улична регулация. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,