Решение № 8838 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14600/2017 г.

Решение № 8838 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14600/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена срещу решение № 6581 от 13.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9474/2017 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на М. Д. Ш. е отменена издадена от касатора заповед № ЧР-ДС 232/09.08.2017 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Ш. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от АССГ, обсъдени са релевантните за спора факти и обстоятелства, както и доводите на страните. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Установява се, че не е изпълнена съществена част от третия етап на оценяването на изпълнението на длъжността, а именно, провеждането на заключителна среща. Вярно е, че в част трета от формуляра за оценка, съставляващ Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), не е предвидено поле, в което да бъде изразено словесно, че такава среща е проведена. В ал. 3 на правната норма обаче по императивен начин е посочено, че на заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат изброените в т. 1 - т. 4 въпроси (1. степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план - за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции; 2. степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения и/или изпълнението на възложените конкретни задачи - за служителите на експертни длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности; 3. степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и 4. подходящи действия за развитие на служителя). Следователно този факт следва да бъде документиран, а обичайният начин за това е съставяне на двустранно подписан протокол, в който се отразява направеното обсъждане. Липсата на доказателства в тази насока налага извод, че коментираното нормативно изискване не е изпълнено, както твърди служителят. Освен това, съгласно чл. 14, ал. 1 от приложимата Наредба, изпълнението на длъжностите се оценява с годишна оценка въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план, които следва да са конкретно, а не общо формулирани, и показаните компетентности, като това правило е доразвито в чл. 16 с оглед на всяка от възможните 5 оценки. Самите компетентности са изброени изчерпателно в Приложение № 1 към чл. 15. В случая, видно от годишната оценка на служителя, липсва оценяване на показаните от него компетентности. В резултат на това същата е определена в нарушение и на изискванията по чл. 16. Предвид изложеното, дори да се приемат доводите в касационната жалба, че във формуляра за корекция на годишната оценка са изложени факти и обстоятелства, които са относими към цели 7 и 5, това не променя крайния извод, че при оценяването са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които са довели до нарушение и на материалния закон, и съответно до липса на материалните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноските в настоящето производство и КЕВР следва да се осъди да му заплати сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение, като възражението на касатора за прекомерност е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,