Решение № 9238 от 20.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 44 от 12.01.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2931/2020г. С него се отменя по жалба на А. Билял с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат Т. Божинов решение 2153-15-132 от 27.10.2020г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение жалба с вх. 1012-15-170/27.06.2018г. за събиране на задължения за периода от 1.01.2013г. до 30.04.2015г. в размер на 4590.35 лева главница и 2010.71 лева лихви към 12.06.2018г. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. Генчева чрез процесуален представител адвокат Божинов взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответниците, Х. Билял, Н. Билял и М. Билял не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната галба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: С решение 11786 от 21.09.2020г. на Върховен административен съд, по адм. дело 8352/2019г. е оставено в сила решение 1036 от 13.05.2019г. по адм. дело 2376/2018г. по описа на Административен съд Пловдив. С последното по жалба на А. Билял се отменя решение 2153-15-149/12.07.2018г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/12.06.2018г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е разпоредено възстановяване на неоснователно изплатена сума за лична пенсия за ОСВ за периода 1.01.2013г. - 30.04.2015г. в общ размер на 6601.06 лева главница и лихви. Със същото решение е изпратена преписката на органа директора на ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по жалба на А. Билял срещу разпореждане [номер]/12.06.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив относно подлежащи на възстановяване суми за периода 1.01.2013г. 30.04.2015г. при съблюдаване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Указанията са да бъде установено от административния орган недобросъвестност при получаване на сумите от жалбоподателя с оглед на доказателства и действия във връзка с тази преценка. Това решение е оставено в сила с решение на ВАС 11786 от 21.09.2020г. по адм. дело 8352/2019г. С решение 2153-15-132 от 27.10.2020г. директорът на ТП на НОИ Пловдив отново е оставил без уважение жалбата на А. Билял относно сумите за възстановяване в общ размер 6601.06 лева главница и лихви за периода от 1.01.2013г. 30.04.2015г. начислена към 12.06.2018г. Това решение е предмет на спора пред Административен съд Пловдив, решението по което е предмет на настоящата касационна жалба. Съдът е установил, че при новото разглеждане на същия въпрос относно недобросъвестността на жалбоподателя не са събрани доказателства съгласно указанията на съда, не се извеждат мотиви относно наличието на недобросъвестност и в какво се изразява и как се проявява. Проследено е административното производство по отпускане и изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст и с оглед на загубата на пенсионното досие и невъзможността да бъдат събрани отново доказателства относно първоначалното отпускане на пенсията съдът е извел извод за незаконосъобразност на решението и като такова го е отменил. Решението е правилно. Съдът е установил от доказателствата по делото фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Изведени са обосновани мотиви и в съответствие с материалния закон. Недобросъвестността като елемент на основанието за възстановяване на неправилно изплатени суми за осигурителни плащания следва да бъде установявана от административния орган както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Тя не може да се предполага в конкретния случай след като жалбоподателят се ползва от отпусната пенсия, но не представя доказателствата при последваща проверка с оглед изминалото време и липса на спомен за осигурителите. В настоящият случай е изминал дълъг период от отпускане на пенсията, установява се, че не се съхранява в пенсионното досие заявлението и описа на представените доказателства. Знанието в заявителя, че се ползва от доказателства, които са неистински, че няма такива, а е отпусната пенсия все едно, че са налице, и последващо поведение от него да не се представят такива, са въпроси които следва да бъдат обсъдени във връзка с доказателства по делото и поведение на заявителя, които преценени в тяхната съвкупност да могат да послужат за извод за недобросъвестно поведение. В настоящият случай не може да бъде обоснован такъв извод какъвто е направен от административния орган и правилно съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен. Изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането за разноски в полза на адвокат Т. Божинов от АК Пловдив по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 350 лева за настоящата инстанция, които НОИ следва да заплати. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение