Решение № 6013 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2011 г.

Решение № 6013 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Деяна Сергеева Бориславова и Столичния общински съвет (СОС) срещу решение № 3714/18.11.2010 г. по адм. д. № 1056/2010 г. на Административен съд София-град. Считат решението в обжалваните от тях части за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и претендират отмяната му. Ответниците по делото Стоянка Димитрова Дончева и Георги Димитров Гелев чрез своите пълномощници намират касационната жалба на Столичния общински съвет за неоснователна и желаят обжалваното решение да бъде потвърдено. Ответниците по касационната жалба "К2 Подови настилки" и Столична община не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Деяна Сергеева Бориславова и Стоянка Димитрова Дончева срещу решение № 551/29.07.2009 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен план за регулация и застрояване на кв. "Младост 1" в частта досежно имот пл. № 3152 - по новия план пл. № 397 от УПИ II - за озеленяване и за имот пл. № 3831, който по оспорения план е пл. № 611 от УПИ III-391. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Деяна Сергеева Бориславова и е отменил оспорения административен акт в частта, касаеща част от имот пл. № 611 (стар 3831) от кв. 19а от 182 кв. м, представляващ неразделна част от УПИ III-391. Касационната жалба на Деяна Сергеева Бориславова е неоснователна при следните съображения: Притежаваният от нея имот попада изцяло в УПИ II-за озеленяване. В този имот не е предвидено застрояване, като целият УПИ попада в жилищна територия с преобладаващо комплексно застрояване. В този случай в площта на жилищните територии се включват задължително и терени за обществено озеленяване. Отреждането целия УПИ за озеленяване игнорира всякаква възможност за застрояване, още повече, че за притежавания от жалбоподателката имот не е отреден отделен УПИ, нито пък същият е отреден в съсобственост, поради което изобщо не може да се изследва въпросът може ли да бъде застроен или не. В случая ирелевантно е също какъв е процентът за зелена площ, тъй като това е въпрос на целесъобразност, неподлежащ на съдебен контрол. Правото на частна собственост не е нарушено, тъй като с оглед конкретното предназначение и начин на устройство на отделния поземлен имот след влизане в сила на оспорения ПУП следва да се пристъпи към отчуждаване и определяне и заплащане на обезщетение - чл. 205 - чл. 208 ЗУТ. Жалбата на Столичния общински съвет е основателна: В обжалваната част решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Действително УПИ III-391 не е отреден и за имот пл. № 611. Неправилна е обаче фактическата констатация на съда в разглеждания аспект, че имотът в графичната част от плана е отразен като отделен индивидуален УПИ. Напротив, в графичната част на плана имотът е отразен като кадастрална единица, като кадастрална основа, част от която - 182 кв. м - попада в урегулирания имот като кадастрална единица. Липсата на отреждане на УПИ III-391 и за имот пл. 611 в съсобственост сочи, че такова евентуално отреждане е в зависимост от волята на собствениците съгласно чл. 17 ЗУТ, която процедура не може да бъде инициирана служебно. Съобразно графичната част на плана посочената част от имот пл. № 611 се придава към урегулирания имот, поради което целият имот пл. № 611 би подлежал на отчуждаване съгласно чл. 21, ал. 3 от Закона за общинската собственост и по аргумент на противното съгласно чл. 206, ал. 2 ЗУТ. На това сочи и обстоятелството, че в случая от остатъка извън частта, попадаща за улица, не може да образува УПИ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ. С оглед на това обстоятелство възможностите за по-нататъшното съществуване на частта от 182 кв. м от въпросния поземлен имот не следва да се обмислят от административния орган, както е приел решаващият съд. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата досежно имот пл. № 611. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,