Решение № 8381 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2017 г.

Решение № 8381 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на Н. А. Ю. Погосян срещу Решение № 885/17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 340/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в З. Б., с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният от него иск. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Н. А. Ю. Погосян против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразни действия: счупване на маса, шкаф, изтръгване на кабели, изхвърляне на документи, изземване на термометър при извършено претърсване на 5.11.16 г. и изземване на ел. кана за вода и термометър по време на обиск поради невключването им в списъка на разрешените за ползване, в резултат на което му е причинено неудобство в бита, притеснение и унижение. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е доказано по делото да е извършен обиск по посочения в исковата молба начин, унижаващ достойнството на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая не са установени по делото законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се явява неоснователен. Законоустановено е, че обискът не може да се извършва по начин, унижаващ достойнството на лишения от свобода - чл. 93, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че претърсвания на спални, работни и други помещения в местата за лишаване от свобода се извършват от служители на охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или на техен представител, които са настанени в съответните помещения или ги ползват. В чл. 86 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.) е предвидено извършване на задължително претърсване най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора или поправителния дом план, като по заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие, на заместник-началника на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, при необходимост се извършват допълнителни обиски и претърсвания. Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват (чл. 87, ал. 3 от ППЗИНЗС - ДВ, бр. 20 от 2014 г.). За извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им и протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода (чл. 95, ал. 2 от ЗИНЗС). Обоснован е изводът на съда, че в разглеждания случай претърсването е извършено на 5.11.2016 г. около 21.00 часа, по разпореждане на дежурния главен надзирател, съобразно разпоредбата на чл. 86 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г.). За иззетите вещи по чл. 95, ал. 2 от ЗИНЗС са съставени протоколи с рег. № 9158 и рег. № 9130. Вещите, които са били иззети - електрическа кана за топла вода марка "Tefal" и външно устройство за измерване на температурата - дигитален часовник марка "Hama", не са включени в списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, утвърден със Заповед № ЛС-04-602/4.04.2014 г. на заместник министъра на правосъдието, поради което и административният съд обосновано е съобразил, че същите правилно са били иззети на основание чл. 87, ал. 3 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 20 от 2014 г.). Обсъдено е и твърдението на ищеца, че не е допуснат да присъства по време на претърсването и обосновано същото е прието за недоказано. Ангажираните в тази насока доказателства действително не могат да доведат до категоричен извод за това, тъй като видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, същите не са били преки очевидци на недопускането на ищеца да присъства при претърсването, а само са дочували отделни реплики разменени между Погосян и извършващите претърсването. По изложените мотиви настоящият състав на ВАС приема за обоснован и законосъобразен извода на АС- Б., че извършеното претърсване не може да се характеризира, като незаконосъобразно действие, тъй като е извършено в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Следва да бъде споделено и приетото от съда, че не са на лице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на З. Б. и по отношение на изземване на дигитален часовник с термометър "Hama" и електрически кани, тъй като действително, след внасянето на тези предмети, със Заповед № ЛС-04-602 от 4.04.2014 г. на заместник министъра на правосъдието е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, в който списък посочените предмети не фигурират. Поради това и правилно съдът е счел, че на основание чл. 87, ал. 3 от ППЗИНЗС (ДВ, бр. 20 от 2014 г.) тези предмети са били иззети. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила. Неправилен, обаче, е изводът на АС за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Разноски на ответника по касация не се дължат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение