Решение № 764 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2010 г.

Решение № 764 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Аерогара София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Станимир Алексиев, срещу решение № 788 от 6.04.2010 г. на административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 1783 по описа за 2009 г., с което е отменено решение № 566 от 7.10.2008 г. на началника на митница Аерогара София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД. Образувано е и по касационна жалба на адв. Мариана Айдарова, в качеството й на процесуален представител на Таня Нешева Гицова, управител на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД срещу решение № 788 от 6.04.2010 г. на административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 1783 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлено искането на дружеството за присъждане на съдебни разноски в размер на 153.00 лв. Ответната страна по първата касационна жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова оспорва същата чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Ответната страна по втората касационна жалба - началникът на митница Аерогара София не ангажира становище по нея. Заинтересуваната страна - НАП изразява становище за основателност на първата касационна жалба, а оспорва втората касационна жалба като неоснователна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Анастасия Андреева Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Първата касационна жалба е неоснователна, а втората касационна жалба, с характер на частна жалба е основателна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд - София-град е било решение № 566 от 7.10.2008 г. на началника на митница Аерогара София. Със същото е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08ВG005102Н0033899 от 4.06.2008 г. с № № 19, 21, 24, 28, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71 и 72, на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 6 от Регламент 2913/92. Определено е задължение за доплащане на ДДС в общ размер 2 754,18 лв. и дължимите лихви. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения относно допустимостта на жалбата, с която е сезиран и относно основателността й, като по повод на последното е налице произнасяне по приложимото право, по компетентността на административния орган, по спазване на предвидената форма, по спазване на относимите процесуални разпоредби при определяне на новата митническа стойност, по съответствието на административния акт с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че решението на административния съд е правилно, като постановено в съответствие с правилно установената фактическа обстановка и при спазване на закона. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Що се отнася до прилагането на чл. 30, § 2, б. "в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците, който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, коригирана съгласно чл. 38 при наличието на условията по т. т. от 1 до 4. Действително, представеният договор за международна покупко-продажба от 10.02.2008 г., сключен между "Ada teknik is ve dis tic. a. s.", Турция като продавач и "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, гр. София като купувач, има характер на рамково съглашение за продажба на неопределени по вид и количество стоки. Съгласно чл. 3 от договора, постигнатите договорености за количеството, наименованието и асортимента на стоките се оформят и се считат за окончателно приети от страните с приемането от купувача на издадената търговска фактура, като общата стойност на стоките, съгласно чл. 8 не следва да бъде по-голяма от 5 милиона лева. По делото безспорно е установено, че единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация от Република Турция и съответстват на фактурата, издадена от доставчика. От представените писмени доказателства по делото се установява, че стоките по фактурата са описани в представения дневник на покупките за данъчен период м. 06.2008 г., като плащането е потвърдено и с уведомление от фирмата-доставчик, поради което е правилен извода на първоинстанционния съд, че за митническа стойност на внесените от Турция стоки е следвало да бъде приета договорната им стойност. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта относно произнасянето по съществото на спора, понеже не се установиха релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на същото. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на 153.00 лв., понеже това са разноски за превод на административната преписка на български език. Съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК административният орган е длъжен да изпрати на съда заверено копие от цялата административна преписка по издаването на акта. Документите на чужд език са част от административната преписка и след като административният орган се позовава на тях, той е длъжен да ги представи в легализиран превод. Обжалваното решение в тази част следва да се отмени и се присъдят на търговското дружество разноски в размер на 153.00 лв. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 228 от АПК на ответника по първата касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 150.00 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд, първо отделение,