Решение № 10034 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. С., с [ЕГН], чрез адв. И. Юруков против Решение 1542/15.01.2025 г., постановено по адм. дело 8674/2024 г. по описа на Административен съд- София-град, с което съдът е осъдил ОДМВР Враца на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., причинени в периода от 04.04.2023 г. до 08.11.2023 г. в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед 23-0288-000075 от 04.04.2023 г. на началника на РУ към ОДМВР-Враца, ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението и е отхвърлил иска за разликата над 500 лв. до предявения размер от 30 000 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че събраните доказателства по делото установяват настъпването на неимуществените вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменената Заповед, а претендираният размер на обезщетението е съобразен с вида на увреждането и неговия интензитет. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. В с.з., касационният жалбоподател - Т. Н. С., редовно призован се представлява от адв. Юруков, който поддържа касационната жалба, моли съда да отмени в обжалваната част първоинстанционното решение, като уважи в пълен размер претенцията на Т. С.. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът - ОДМВР Враца, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение, Административен съд София-град е осъдил ОДМВР Враца, да заплати на Т. Н. С., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., претърпени в периода от 04.04.2023 г. до 08.11.2023 г. в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед 23-0288-000075 от 04.04.2023 г. на началника на РУ към ОДМВР-Враца, РУ Козлодуй, с която на ищеца, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.1 ,б. б от ЗДвП е наложена ПАМ Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС [номер], но за не повече от 18 месеца", ведно със законната лихва от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като е отхвърлил иска за разликата над 500 лв. до предявения размер от 30 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 04.04.2023 г., около 15:40 ч., в с. Бутан, по ул. Георги Димитров, с посока на движение към с. Гложене, Т. Н. С., [ЕГН] /участник в ПТП/, като водач на товарен автомобил марка Рено Мастер , рег. [рег. номер], собственост на ЕН ТИ ЕС Къмпани , управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози, наличието на които било установено с Drugtest 5000, ARJF-0011, който отчел положителна проба за употреба на кокаин и бензодиазепини нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Издаден бил талон за изследване 070803 за Център за спешна медицинска помощ гр. Козлодуй. Били иззети СУМПС [номер] и контролен талон [номер]. Въз основа на така установеното е съставен АУАН 865914/04.04.2023 г. и е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ 23-0288-000075 от 04.04.2023 г. на началника на РУ към ОДМВР Враца, РУ Козлодуй, с която на ищеца, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1 ,б. б от ЗДвП е наложена ПАМ Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС [номер], но за не повече от 18 месеца". Заповедта е връчена на 15.04.2023 г. На 05.04.2023 г., Т. С. се подложил на химическо изследване в Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ Александровска ЕАД, за резултатите от което е издаден Протокол 4/2023 г. Видно от отразеното в протокола, от ищеца са взети проби кръв и урина. Посочено е, че пробата кръв е изпитана с имунохроматографски тестове за наличие на наркотични вещества, като резултатите са отчетели отрицателни резултати. Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства е видно, че Заповед 23-0288-000075 от 04.04.2023 г. на началника на РУ към ОДМВР- Враца е отменена с Решение 6776/08.11.2023 г. постановено адм. д. 4744/2023 г. по описа на АССГ, влязло в сила като необжалваемо. От правна страна, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, като са налице и трите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочените ПАМ, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е РУ на МВР-Козолдуй при Областна дирекция на МВР Враца, която е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. В случая безспорно е налице незаконосъобразна заповед, отменена по съдебен ред. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ неимуществени вреди и причинна връзка с отменената заповед, съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилни са изводите на съда, че вследствие на наложената ПАМ за ищеца са настъпили следните негативни последици: унижение, психически стрес и временно преустановяване на работата като шофьор , през който период е логично ищецът да е изпитвал притеснение в продължение на около седем месеца до момента на отмяната на заповедта. Относно размера на претендираните неимуществени вреди съдът се е позовал на чл.52 ЗЗД и е определил за справедливо обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед, сумата в размер на 500 лв., като за разликата до предявения пълен размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен. Настоящият касационен състав приема, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е доказан по основанието си. Настоящият касационен състав счита решението за правилно, с изключение на частта му относно размера на присъденото обезщетение. За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки : причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е спорно по делото, че за периода от 04.04.2023 г. до 08.11.2023 г., касаторът е бил с отнето свидетелство за управление на МПС в резултат на издадената ЗПАМ, която е отменена по съдебен ред с Решение 6776/08.11.2023 г., постановено по адм. дело 4744/2023 г. по описа на АССГ. От събраните по делото доказателства се установява, че вследствие от незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в унижение, психически стрес и временно преустановяване на работата като шофьор , през който период е логично ищецът да е изпитвал притеснение в продължение на около седем месеца до момента на отмяната на заповедта. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдения за претърпени от ищеца в причинна връзка със ЗПАМ негативни психични и емоционални изживявания- стрес, изолация и безпокойство. Във връзка с размера на исковата претенция, се дължи преценка на вида и интензитета на вредите, както и продължителността на периода, в който ищецът ги е търпял. Данни за горните обстоятелства се съдържат в събраните по делото доказателства. Видно е, че административното нарушение, във връзка с което е издадена отменената ЗПАМ, е придобило публичност и са засегнати негативно доброто име и авторитет на Т. С. в служебен и семеен план, което е предизвикало здравословни проблеми. Доказано е състояние на психоемоционален стрес и разстройство в адаптацията, които са с продължителност от около седем месеца. От показанията на разпитания в първоинстанционното производство св. С. се установява, че съпругът и Т. С. работил като търговски представител на фирма, във връзка с което обикалял цялата страна. Спомня си, че шофьорската книжка на съпруга й била отнета, на 04.04.2023 г. и му била върната през м. ноември 2023г. Свидетелят твърди, че описаните обстоятелства повлияли на работата на ищеца, тъй като не можел да изпълнява задълженията си. Споделя също, че като човек на [възраст], ищецът се почувствал много унизен и много засрамен от това, че книжката му била отнета заради наличие на наркотици. В тази връзка си спомня, че по негова самоинициатива, си направил тест в Александровска болница , като резултатите от теста излезли за една седмица с отрицателен резултат. За състоянието на ищеца твърди, че бил много зле психически през цялото време и до момента не може да се отърси от преживяното. Споделя, че притесненията, които изпитал, вследствие на отнемане на книжката, се отразили на здравословното му състояние, като непрекъснато бил с високо кръвно. Настоящият касационен състав, отчита за напълно нормална и обяснима ситуацията, която е преживял касаторът да му създаде стрес, безпокойство и притеснение . Логично е , неимуществените вреди, изразяващи се в страх, безпокойство и притеснение, като част от вътрешния свят на човек, да бъдат установени с показания на близък човек, пред който могат да бъдат разкрити, и с който негативните чувства могат да бъдат свободно споделени. В случая първоинстанционният съд обаче не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от незаконосъобразен акт- отменен ЗППАМ, като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици и икономическия стандарт в страната. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В конкретния случай, периодът, за който Т. С. е бил лишен от възможността да управлява автомобила си поради наложените му ПАМ е от 04.04.2023г. до 08.11.2023г., когато заповедта е отменена със влязло в сила съдебно решение. Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, намира че предявеният искът за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт /ЗПАМ 23-0288-000075 от 04.04.2023г./ за посочения период следва да бъде уважен в размер на 5000 лв., който размер е справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД . Решението следва да бъде отменено в частта за разликата над присъдените 500 лв. до размер от 5000 лв. и за присъдените на ОДМВР-Враца разноски съразмерно. В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Върху посочената главница се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. С оглед изхода на спора и направено от касатора искане за присъждане на разноски, следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. И. Юруков от САК адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 1000 /хиляда / лева, съразмерно уважената част от иска, определена по реда на основание чл. чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа. В полза на касатора се дължи и присъждане на разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за първоинстанционното производството и държавна такса в размер на 5 лв. за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основаниечл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Трето отделение,