Решение № 2142 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2011 г.

Решение № 2142 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на Митнически пункт (МП) Варна Запад при Митница Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Роева, срещу решение № 309/14.02.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2592/2010 г., с което е отменено решение № 4432-17-1-1/2.07.2010 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008 на началника на МП Варна Запад при Митница Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила Административният съд е постановил решението си след неправилна и едностранчива преценка на събраните в хода на административното производство писмени доказателства и позовавайки се на доказателства, представени от жалбоподателя, както и на назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключението на вещото лице се основава на счетоводни справки, съдържащи вторична преработена информация, за които не е ясно кога са съставени. При извършения последващ контрол от Митница Пловдив не е установено наличие на стари задължения. Не правилно е преценена от съда разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2912/92 г. относно създаване на Митнически кодекс (МК) на Общността и не е съобразена тази на чл. 29, ал. 3, б. "а" от същия. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното решение на АС - Варна и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Кастел Експорт" ООД срещу решение № 4432-17-1-1/2.07.2010 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008 на началника на МП Варна Запад при Митница Варна. Алтернативно е заявено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, ако се констатират съществени процесуални нарушения при постановяването на решението. Предявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кастел Експорт" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. "Генерал Скобелев" № 4А оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Дюлгерова и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е било решение № 4432-17-1-1/02.07.2010 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008 на началника на МП Варна Запад при Митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217, чл. 221 от Регламент № 2913/92 и § 1, т. 13 от ДР на Закона за митниците (ЗМ) е извършена корекция на декларираната митническа стойност и на "Кастел Експорт" ООД е определено задължение за заплащане на ДДС в размер на 3062.25 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на началника на МП Варна Запад при Митница Варна е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 29 от МК. Цената на стоката 80 рула стоманени въжета е посочена във фактура № SI 20080718/18.07.2008 г. и договора за продажба РI № 80429В/30.04.08 г. и тя е 46045 евро. Действително в частта от договора, касаеща условията за плащане, е посочено, че "Кастел Експорт" ООД следва да заплати по банковата сметка на SEIL STEEL, LTD, Южна Корея, за което дружество не се спори, че е доставчик на KEDRON BEARINGS SERVICES LLC, KENTUKY, USA, 53873.50 евро, като разликата от 7828.50 евро ще бъдат приспаднати от задълженията за плащане на "Кастел Експорт" ООД към KEDRON BEARINGS SERVICES LLC. Неправилно митническият орган е приел, че в митническата стойност следва да се включи освен декларираната сума от 46045 евро и сумата 7828.50 евро. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че сумата от 7828.50 евро е за покриване на стари задължения на дружеството жалбоподател по предишни вносове, а не е част от цената на стоката по ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, прието без да е оспорено от ответника по делото, се установява, че извършените преводи освен към процесната фактура № SI 20080718/18.07.2008 г. се отнасят и до други предишни фактури, надлежно осчетоводени по сметка 304 "Стоки", а плащанията по тях - по сметка 504/31 "Райфайзенбанк" АД. Неоснователен е доводът на ответника, че фактурите и счетоводните записвания са недостоверни, тъй като фактурите са посочени в заверени от митническите органи ЕАД. Така постановеното решение е правилно. За да постанови оспореното решение № 4432-17-1-1/02.07.2010 г. към ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008, началникът на МП Варна Запад се е позовал на констатациите при извършената проверка по реда на чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, обективирани в докладна записка вх. № 9300-0364/15.06.2010 г. В същата е прието, че от "Кастел Експорт" ООД на SEIL STEEL LTD, Южна Корея по нареждания за валутен превод и отчети на "Райфайзенбанк" ЕАД както следва: № 61/17.05.2008 г., № 122/4.09.08 г., 124/08.09.08 г. и 144/20.10.08 г. е преведена общо сумата от 151 305.23 евро. Според отбелязаното в платежните нареждания, това са плащания по две фактури - № SI 20080718/18.07.08 г. (процесната) и по фактура № SI 20080822/22.08.08 г., която е за 232 рула стоманени въжета на обща стойност 83 250.40 евро, поставени под режим допускане за свободно обръщение с ЕАД № 08ВG002002Н0085760/23.10.2008. Втората фактура се отнася към договор РI № SI 80430В/30.04.08 г. за доставка на 61 рула стоманени въжета и към договор РI № SI 80605В/09.06.08 г. за доставка на 171 рула стоманени въжета. По договорите и по проформа фактурите към тях стойността на общо 312 рула стоманени въжета е 151 307.10 евро, а фактурната стойност - 129 295.40 евро, т. е. реално платената с цитираните платежни нареждания сума е с 22 009.83 евро повече от фактурната. По посочените по-горе две ЕАД е определена по-висока митническа стойност и общо задължение за ДДС в размер на 8 609.50 лв. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, която е приета от съда без оспорване от страна на ответника по делото, се установява следното: С първото платежно нареждане от 17.05.2008 г. е извършено плащане по следните фактури: № SS 70426В/9.07.07 г. - 362.02 EUR, № SI 20071204/4.12.07 г. - 6 604.90 EUR, № KR0801HZ/13.03.08 г. и № 1850/26.03.08 г. - 15 042,91 EUR, № SI 20080718/18.07.08 г. - 8 333.55 EUR № SI 20080822/22.08.08 г. - 3 831.93 EUR. С второто платежно нареждане от 4.09.08 г. е платена сума по фактура № SI 20080718/18.07.08 г. - 37 711.45 EUR; С третото платежно нареждане от 8.09.08 г. е платена сума по фактура № SI 20080822/22.08.08 г. - 9 613 EUR; С четвъртото платежно нареждане от 20.10.08 г. е платена сума по фактура № SI 20080822/22.08.08 г. - 69 805.47 EUR. Изводът, направен от вещото лице, е че с първия превод са били погасени стари задължения по изброените три фактури № SS 70426В/9.07.07 г. - 362.02 EUR, № SI 20071204/4.12.07 г. - 6 604.90 EUR, № KR0801HZ/13.03.08 г. и № 1850/26.03.08 г. - 15 042,91 EUR. В заключението са посочени проформа фактурите, договорите за продажба и номерата с датите на ЕАД, по които са внесени стоките по тези три фактури. Стоките по фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 304/1 "Стоки" със стойността им в чуждестранна валута, а плащанията по тях са осчетоводени по сметка 504/31 на съответните дати със съответните суми. С писмо от 9.06.2008 г. Kedron Bearings Services е потвърдило, че посочените плащания се отнасят за цитираните фактури, като в писмото е пояснено с преводи от кои дати са платени останалите части от задълженията по тези фактури. Правилно е посочено от съда, че фактурите не са недействителни и счетоводните записвания във връзка с тях няма как да са направени след проверката от страна на митническите органи, тъй като стоките по тях са внесени с представените ЕАД преди датата на проверката и в самите ЕАД са посочени фактурите. Погрешното изписване на годината на една от тях в представеното ЕАД (2007 г. вместо 2008 г.) не дава основание да се приеме, че се касае за различна фактура, тъй като описанието на стоките и тяхната стойност в ЕАД и във фактурата съвпадат. Безспорно е установена редовността на воденото от дружеството счетоводство, както от констатациите на вещото лице по назначената експертиза, така и от представените одиторски доклади. При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК, приложима субсидиарно в административното съдебно производство на основание чл. 144 от АПК, счетоводните записвания могат да служат като доказателство на лицето, което е водило счетоводните книги, за установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства. Независимо от това, че изброените по-горе три фактури, за които се отнася преводът от 17.05.08 г., не са изрично посочени в платежното нареждане, обстоятелството, че плащането е свързано с тях, се установява от останалите, събрани в хода на съдебното производство доказателства. Разпоредбата на чл. 29, § 3, б. "а" от МК е правилно приложена от първоинстанционния съд. Според същата действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача към трета страна за удовлетворяване на задълженията на продавача. Според нормата на чл. 141 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 предвижда, че при прилагане разпоредбите на членове от 28 до 36 от Кодекса и на настоящия дял, държавите-членки трябва да спазват разпоредбите на приложение № 23. Съгласно п. 1 от Приложение 23 "Тълкувателни бележки относно митническата стойност", който се отнася до тълкуването на чл. 29, § 1, когато се говори за цена, която е реално платена или дължима, става дума за цената на вносните стоки. По този начин потоците дивиденти или други плащания от купувача в полза на продавача, които нямат отношение към вносните стоки, не се явяват част от митническата стойност. След като плащанията, направени с валутните преводи, на които се позовава ответникът, не са свързани със стоката по ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008, а със стока, внесена с други ЕАД, то те не могат да се отнесат към митническата стойност. С оглед на изложеното, правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че митническата стойност, определена с оглед правилото на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, митническата стойност на стоките, внесени с ЕАД № 08ВG002002Н0071574/10.09.2008, е тази, посочена във фактурата, която е и реално платената, така както е декларирана в кл. 22 от декларацията и незаконосъобразно с оспорената решение на началника на МП "Варна Запад" е определена по-висока по размер митническа стойност. Поради това, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за допълнително направени във връзка с касационното производство разноски и такива не следва да му бъдат присъдени. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,