Решение № 6862 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2011 г.

Решение № 6862 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Невон" АД чрез неговия пълномощник срещу решение № 3830/25.11.2010 г. по адм. д. № 7399/2009 г. на Административен съд гр. София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-службата по геодезия, картография и кадастър - гр. София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора за обявяване нищожността на отказ за издаване на скица, обективиран в писмо изх. № 99-1174-23-10-274/8.06.2009 г. на ответника. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Така обсъдените доказателства подкрепят фактическите констатации, направени от съда. Спрямо тях съдът правилно е приложил материалния закон, поради което решението е законосъобразно при следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен по материя, степен и място административен орган съобразно разпоредбата на чл. 49б от Закона за кадастъра и имотния регистър и съгласно чл. 15, ал. 3 от Устройствения правилник за Агенцията по геодезия, картография и кадастър. При постановяване на обжалвания отказ не се установява съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, нито пък тежко нарушение на материалноправната норма, представляващо такава висока степен и тежест, която да обоснове недействителност на акта в хипотезата на нищожност. В този аспект следва да се има предвид, че всички действия по създаването на кадастралната карта и регистър и копията от тях нямат правосъздаващо или прекратяващо действие по отношение правото на собственост или други вещни права, а само констатиращо такова. Що се касае пък до останалите доводи за оспорване на акта, то такива могат да бъдат релевирани само пред първата инстанция като такава по съществото на спора и само по отношение законосъобразността на акта, но не и по отношение претендирана нищожност. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение