Решение № 137 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1118/2011 г.

Решение № 137 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1118/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане от осъдения В. М. Н. от С. по чл. 420, ал. 2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 476/07.12.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. на Плевенски окръжен съд с доводи за наличие на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. От името на частния обвинител К. К. от П. повереникът му адв. В. П. от АК-П. моли искането да бъде оставено без уважение. Осъденият Н., лично и чрез защитника си адв. Ст. И. от АК-Плевен поддържа искането си и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 248/09.04.2009 г., постановена по НОХД № 1667/2007 г. на районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия В. М. Н. от С. е ангажирана за извършено на 09.06.2005 г. в П. престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Н. и защитника му с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда. С решение (фактически нова въззивна присъда) № 4 от 26.01.2010 г. по ВНОХД № 558/2009 г. Плевенският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на районния съд и като е признал подс. Н. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение. Това решение (присъда) е обжалвано по касационен ред от повереника на частния обвинител К. К. адв. В. П. от АК-П. с навеждане на доводи за наличие на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционния съд. ВКС с решение № 222/25.05.2010 г. по н. д. № 159/2010 г. - III н. о. е отменил новата въззивна присъда и е върнал делото за ново разглеждане на окръжния съд с указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото Плевенският окръжен съд с решение № 476/07.12.2010 г. по ВНОХД № 612/2010 г. е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда. Решението не подлежи на касационен контрол по реда на глава 23 от НПК и е влязло в законна сила на 07.12.2010 г. Искането от осъдения В. Н. от 27.12.2010 г. на основание чл. 420, ал. 2 от НПК повтаря оплакванията за допуснати процесуални нарушения и от въззивния съд, ограничили правото му на защита да обори изводите на съда за осъществяване на инкриминираното деяние, като настоява за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд със съответни указания от касационната инстанция. В писмено допълнение на искането се навежда и оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК като абсолютно основание за отмяна на атакуваното решение и възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, включително и допълнително наведеното, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: На първо място следва да бъде разгледано възражението за предубеденост на чл. от състава на съда, разгледал и решил делото като втора инстанция, който следвало да се отведе от делото. То е неоснователно, защото в производството по цитираното въззивно частно гр. д. № 972/2006 г. съставът на П. окръжен съд се е занимавал с проблем относно спиране хода на изпълнително дело за събиране на спорната сума и поради характера му, не са обсъждани въпроси по същество относно процесния запис на заповед. Пред ВКС не се развиват каквито и да е доводи поради какви съображения в определението по това дело съдия Ж. Д. следва да се счете за предубедена относно релевантните на обвинението по наказателното дело факти, а и такива няма. ВКС намира, че окръжният съд при новото разглеждане на делото е изпълнил дадените му с отменителното касационно решение указания. Той е провел допълнително съдебно следствие, като е уважил всички относими към предмета на доказване по делото доказателствени искания на защитата на осъдения и е добил лична представа от свидетелите, имащи преки впечатления относно съществените за разкриване на истината по делото факти, провел е очни ставки между лицата при очертаните противоречия във възприятията им, изслушал е и заключенията на експертите по съдебно-счетоводната и компютърната експертизи. Впоследствие е направил необходимия всестранен и задълбочен анализ на доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка, проверил е, с оглед развитите от жалбоподателя Н. оплаквания, направените изводи по фактите в проверявания от него съдебен акт и е дал убедителен отговор защо също възприема истината да бъде извлечена от показанията на свидетелите К. К., Д. Р. и Ив. К., а е отрекъл вяра на твърденията на Н. и при търсената от него подкрепа в показанията на св. Т. П., С. Т., Ив. А.. Последните освен противоречиви, са и житейски нелогични, обяснимо и с ангажиментите им към него като съдружник и работодател. Касационната инстанция няма право да се намесва във вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, когато то е формирано в съответствие с изискванията на закона, поради което те са рамката, в която се проверява правилното приложение на материалния закон. В случая тези изисквания са спазени, като не са налице превратно оценени или игнорирани доказателства и доказателствени средства и съдът е изложил убедителни съображения както относно възприетите фактически обстоятелства, така и по всички доводи на страните. Не са налице нарушения на процесуалните правила нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса и не е налице основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът е дал и вярна правна оценка на фактите за извършеното от осъдения Н., приемайки квалификацията по чл. 213а, ал. 1 от НК. Всъщност, с подписването на записа на заповед от св. К. осъденият Н. се е снабдил с обезпечаващ събирането на спорната сума от 35 000 лв инструмент, на посочения в него падеж при предявяването му на длъжника и безусловно, както и даващ му възможност в облекчено производство да се снабди с изпълнителен лист и събере сумата по пътя на принудителното изпълнение. Поетото от св. К. задължение да плати спорната сума без протест при предявяване на посочената дата на записа на заповед, освен че е било против волята му, му ограничава и възможността за искова защита по тази претенция на дружеството, представлявано от осъдения Н.. Ако наистина всичко е било напълно доброволно, както твърди последният, то няма никаква причина всички реквизити на записа на заповед да не се попълнят от св. К., включително датата на падежа, определена от него, според твърденията на Н.. Ако записът на заповед е подписан за уреждане облигационни отношения между дружествата, то няма основание св. К. да се задължава към последния в качеството им на физически лица. В подкрепа на показанията му е и прекратяването след това на договорните отношения с фирмата на осъдения, очевидно поради недобросъвестността при доставката на скенера и подмяната на рентгеновата тръба с друга с влошено качество, довело скоро до изгарянето й, което е следвало да се поеме от дадената на купувача гаранция. По този начин, снабдявайки се със записа на заповед, осъденият е получил възможност лично да събере спорната сума, без да доказва по исков ред основанието за дължимост и размера й, а св. К. като физическо лице, а не като представляващ дружеството, е поел това имущественото задължение въз основа на упражненото върху му психическо насилие - отправените заплахи за здравето му и за възложеното му за управление имущество. С това са осъществени обективните и субективни признаци на престъплението, за което Н. е осъден и не е налице неправилно приложение на материалния закон, както и основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение