Решение № 11722 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2015 г.

Решение № 11722 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец" - гр. София, срещу решение № 1416 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 11396/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 47 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответницата - Мая Тодорова Кирова - като майка и законен представител на малолетното дете Ангел Иванов Киров, чрез пълномощника си адвокат Маргаритов, моли решението да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1416 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 11396/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 47 състав, е отменил заповед № 440 от 29.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01-514 от 16.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. София. Върнал е делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец" за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е в противоречие с чл. 42 г, ал. 1 ЗИХУ, поради което предвиденият нея ограничителен режим не следва да се прилага, на основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело не е било спорно, че детето Ангел Иванов Киров, чиято майка и законна представителка е Мая Тодорова Кирова, страда от инсулинозависим захарен диабет, със степен на увреждане 70% с чужда помощ, видно от ЕР № 1484 от 21.05.2013 г. на ТЕЛК, общи заболявания. В изготвената социална оценка от 20.06.2013 г. на комисията при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) е отправено предложение до директора на ДСП за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Цитираната социална оценка е със срок до 1.05.2016 г. Издадени са медицински направления за санаториално лечение от 23.07.2014 г. на Ангел Иванов Киров и на Мая Тодорова Кирова - като придружител, като в периода от 3.08.2014 г. до 10.08.2014 г. с детето е била провеждана социална рехабилитация в к. к. Пампорово, хотел "Орфей". Представени са разходооправдателни документи за заплатени на "ВАЯ ТУР" ЕООД извършени услуги - фактури № № 9000000246 и 9000000259/9.08.2014 г., за сумата от 252 лева за детето и същата за придружаващата го майка. Не е спорно също така, че заявлението за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл. 28 ППЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги е било подадено от Кирова на 21.08.2014 г., както и че услугите са били предоставени в периода 3.08.2014 г. до 10.08.2014 г., т.е. при действието на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, с допълнението влязло в сила от 4.07.2014 г. Съгласно последното, добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид посоченото допълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, административният орган е приел, че пречка за изплащане на стойността на извършеното рехабилитационно лечение в случая е това, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово не отговаря на медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", по който въпрос също не се спори - писмо изх. № 2808 от 6.08.2014 г. на директора на РЗИ - гр. Смолян. Административният орган обаче не е съобразил, че детето е посетило именно този хотел, тъй като в него от Националната асоциация на деца и млади хора с диабет е бил организиран летен лагер за деца с диабет. Пред първоинстанционния съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен между цитираната асоциация и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г. По време на престоя на детето в хотела, в рамките на обявената програма на лагера за деца, болни от диабет, са осъществени дейности като срещи с лекар-специалист по детска ендокринология, обучение за създаване на правилен хранителен режим и корекция на инсулиновите дози, измерване на гликиран хемоглобин, стимулиране на двигателната активност, психологическа подкрепа, които са насочени към подобряване на здравословното състояние на детето и промяна на живота му към по-висока степен на независимост, поради което тези дейности представляват по естеството си рехабилитационни дейности и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация. Според легалното законово определение, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ "рехабилитация" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е прогласено, че лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на хората с трайни увреждания на медицинска и социална рехабилитация. В чл. 15, ал. 2 ЗИХУ е посочено, че медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, както и какви терапии включва медицинската рехабилитация. Към социалната рехабилитация не са поставени такива законови изисквания. Съгласно алинея 4 от същия текст, социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Според чл. 42, ал. 1 ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, като в т. 4. от алинея втора изрично са посочени балнеолечението и рехабилитационните услуги. В чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ е регламентирано правото на децата с определени вид и степен на увреждане на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. От изложеното се налага изводът, че Закона за интеграция на хората с увреждания не съдържа ограничение на правото на социална интеграция, което да е в смисъла на въведеното в чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ допълнение, в сила от 4.07.2014 г., а именно добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания да се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги, в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Подобни правни изводи се съдържат в решение № 10749 от 15.10.2015 г. по адм. д. № 5463/2015 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Според чл. 15, ал. 1 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА изрично е казано, че ако правилник противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Стигайки до аналогични правни изводи, съдът правилно е приложил материалния закон. С оглед изхода по спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 6.04.2015 г. Тази сума не е прекомерна пред вид нормата чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с § 2 ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,