Решение № 10057 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2011 г.

Решение № 10057 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлин Богданов Петров, от гр. Русе, чрез адвокат Таня Велинова от САК против решение № 2283/12.05.2011 г., постановено по адм. д. № 6190/2010 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция - Изпълнение на наказанията (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Милена Василева в хода на делото моли да се отхвърли касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Павлин Богданов Петров против заповед № Л-4761/04.06.2010 г. на Главен директор - Главен комисар на ГД "ИН" към Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 19, ал. 2. ЗИНЗС, чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 "за облага на трети лица" и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при спазване изискванията на чл. 225 и чл. 229, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "надзирател" в сектор "Арести" към ОС "ИН - Русе. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е нарушил чл. 279, ал. 1 тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража административен орган, при спазване на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Първоинстанционният съд е установил, че полицай Павлин Петров в качеството си на дежурен по арест не е осигурил строгото спазване на вътрешния ред в Арест- гр. Русе по време на дежурството си. В обобщената справка е прието, че жалбоподателят като дежурен по арест, при носене на службата, с действията и бездействията си на 09.04.2010 г. е нарушил: чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС, като извършил услуга на задържано лице в арест - гр. Русе и гражданско лице; чл. 279, ал. 1 от ППЗИНЗС, като допуснал получаването на храна извън времето за свиждане; чл. 312, т. 1 от ППЗИНЗС, като не е спазил изпълнението на нормативни актове относно приемането на разрешени вещи, предмети и храни за задържани лица в ареста; чл. 312, т. 3 от ППЗИНЗС, като не е осигурил строгото спазване на вътрешния ред в Арест- гр. Русе по време на дежурството си; т. 55, вр. т. 55.2. от Заповед № Л-8195/28.11.2003 г. за вътрешния ред в следствените арести на главния директор на ГД "ИН", като не е извършил проверка на получената хранителна пратка в присъствието на подателя или получателя; т. 55, вр. т. 55.3. от Заповед № Л-8195/28.11.2003 г. за вътрешния ред в следствените арести на главния директор на ГД "ИН", като не е изпълнил определения ред за предаване на хранителни продукти и вещи на задържаните лица по опис и срещу подпис; т. 2 от Заповед № 210/26.09.2009 г., вр. т. 1 от Заповед № 20/26.03.2007 г., на началник С. "Арести" при ОС "ИН" - Русе, като допуснал внасяне на чанта за задържано лице в разрез определения императивно режим; чл. 23 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана" към Министерство на правосъдието, като не е водил стриктно, пълно и точно служебната документация, свързана с третирането на лишения от свобода; чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана" към Министерство на правосъдието, като със своите действия и бездействия не е изпълнил стриктно и безпристрастно професионалните си задължения; чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана" към Министерство на правосъдието, като при изпълнение на служебните си задължения е следвал поведение, което уронва престижа на службата; преки свои задължения по т. 2, 8, 12, 14 и в качеството му на дежурен по арест по т. 6, вменени му с длъжностната характеристика, утвърдена на 24.09.2009 г., като не е спазил служебната дисциплина и установения вътрешен ред, не е приложил всички нормативни актове, заповеди, инструкции и организационни форми, касаещи дейността му, не е водил задължителната документация, съпровождаща дейността му (разписка за приети и предадени вещи, Дневник за провеждане на свиждания и получени пратки), не е контролирал дейността на подчинените му служители, не е следил за точното изпълнение на служебните задължения на постовия и разводача и не е взел мерки за отстраняване на допуснатите от тях нарушения по време на дежурството. Оплакванията, развити в касационната жалба, са относно изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с фактите по делото и административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че твърдяното нарушение, за което служителят е дисциплинарно наказан, не е конкретизирано в оспорваната заповед, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тези възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и наведените касационни оплаквания в този смисъл са неоснователни. Изложени са мотиви относно вида на деянието, кои правни норми нарушава, защо се явява тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, както и защо за същото се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила - в съответствие с чл. 230, ал. 1 от ЗМВР е било образувано дисциплинарно производство, дисциплинарнонаказващият орган е поискал писмените обяснения на държавния служител, като по този начин е спазен чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, изготвена е обобщена справка за резултата от разследването, като в съответствие с чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР извършителят е запознат срещу подпис и дата. В чл. 227, ал. 1 от ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като според т. 10 основание за уволнение представлява и друго тежко дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От изложеното следва, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят не е осигурил строгото спазване на вътрешния ред в Арест, гр. Русе и нарушавайки своите служебни задължения е извършил услуга на Росен Цолов - задържано лице в Арест гр. Русе и на полицай Иван Данев, служител в I РУ на МВР - гр. Русе, с което е нарушил чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. Нарушавайки чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на чл. 239 от ППЗМВР. Правилен е изводът на съда, че заповедта за образуване на дисциплинарно производство съдържа реквизитите по чл. 239 ППЗМВР и макар че в същата не са посочени изчерпателно данните за извършеното нарушение, след като в хода на дисциплинарното производство служителят е дал писмените си обяснения по случая, на същия е било осигурено правото му да даде обяснения и да се защити, какъвто е и смисъла на предвидената процедура по връчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство и изискването за определени реквизити в нея. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. На жалбоподателя е предоставена възможност да даде писмени обяснения преди и след изготвяне на подробната обобщена справка. Жалбоподателят е дал писмени обяснения рег. № 1488/29.04.2010 г. На 26.05.2010 г. е бил запознат с обобщената справка рег. № 4191/19.05.2010 г., изготвена от дисциплинарно разследващия орган. Приложено е и обяснение от служителя вх. № 8677/26.05.2010 г., в което е посочил, че след като се е запознал с обобщената справка, няма какво да добави в допълнение към нея. В същото обяснение е изразил несъгласие с предложението на комисията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", но не и с фактическите констатации относно извършеното от него нарушение. Върху този документ е налице резолюция на дисциплинарно наказващия орган за издаване на заповед съгласно предложението на комисията. Следователно, е била спазена императивната разпоредба на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР преди налагането на дисциплинарно наказание нарушителят да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, които видно от положената резолюция са били приети от компетентния орган. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в жалбата, за нарушение на чл. 245 от ППЗМВР. Действително, дисциплинарно наказващият орган е сложил резолюцията си върху обобщената справка на 25.05.2010 г., а същата е връчена на жалбоподателя на 26.05.2010 г., като същият е отразил, че не желае да дава повече писмени обяснения, а желае само да му предоставено копие от същата. Съдът не констатира нарушение на материалноправните разпоредби. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, като постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,