Решение № 4537 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12756/2012 г.

Решение № 4537 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12756/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Людмил Станчев Тончев, гр. София, против Решение № 14-ОС/4.05.2011 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът), с което е прекратена започналата процедура по оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685.88.1, от землище Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил (ИП). Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателят твърди, че решението е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Наведени са доводи за нищожност на решението, тъй като същото е издадено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба/та за ОС). Посочено е, че имотът на жалбоподателя не е земеделска земя, а урбанизирана територия и следователно не е част от защитена територия. Предвид възможността да окаже въздействие върху защитена зона, ИП подлежи на оценка по реда на Наредбата, за което компетентността е на директора на РИОСВ. Твърди се, че почивната база попада сред обектите на инфраструктурата на територията на Природен парк "Рилски манастир" (ППРМ). Като не е включена в списъка на обектите за премахване, тя не представлява "непредвидено" с плана строителство. Дори да се приеме, че теренът към сградата попада в природния парк, режимите по т. 2.3 от част "Зониране" не се отнасят за заварени инфраструктурни обекти. Излагат се доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е събрал необходимите доказателства за изясняване на релевантните факти. Ответникът - министърът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 25.05.2010 г. главният архитект на община Рила е издал разрешение за строеж № 4 на Людмил Тончев за извършване на строителство: "Пристройка и надстройка на съществуваща сграда", находяща се в поземлен имот № 62685.88.1, м. Рилски манастир, съгласно одобрен инвестиционен проект (л. 18). С писмо с изх. № 04-00-31/25.11.2010 г. (л. 19) директорът на РИОСВ - Перник е дал предписание на Тончев да бъдат преустановени всички дейности свързани с реализирането на ИП, тъй като имотът попада в защитена зона и следва да бъде проведена процедура за инвестиционно предложение по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС); Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за защитените територии (ЗЗТ). На 17.02.2011 г. Тончев подава уведомление за ИП по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС (л. 16). С писмо от 14.04.2011 г. началникът на отдел "Защитени територии" към МОСВ уведомява началника на отдел "Натура 2000" (л. 17), че ИП предвижда увеличаване на застроената площ, а имотът попада на територията на ППРМ, обявен със Заповед № РД-310/26.06.2000 г на министъра на ОСВ, като от друга страна, имотът попада в "Зона за природосъобразно ползване", съгласно приетия с Решение № 121 от 12.03.2010 г. на Министерския съвет (РМС) План за управление на парка. Заключението в писмото е, че процедурата за извършване на оценка за съвместимост следва да бъде прекратена, тъй като предвидените дейности не попадат в изключенията от забранителния режим за строителство. На база на представените доказателства и документи за собственост министърът е издал процесното решение № 14-ОС от 4.05.2011 г., с което е прекратена започналата процедура по оценка за съвместимостта на ИП за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685.88.1, от землище Рилски манастир, община Рила, област Кюстендил. В мотивите е посочено, че с ИП се предвижда застроената площ на почивната станция да се увеличи от 336 кв. м. на 570,05 кв. м., а РЗП от 1008 кв. м. на 2015,15 кв. м. Посочено е още, че местоположението на имота попада в две защитени зони по смисъла на ЗБР, както и в "Зона за природосъобразно ползване". Посочено е, че предвидените дейности в ИП противоречат на режима на ППРМ, въведен с плана за управление, приет с РМС № 121/2010 г. Поради тези причини и на основание чл. 13 от Наредбата за ОС, министърът е прекратил започналата процедура. По делото е изготвена техническа експертиза, която съдът кредитира. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че решението е нищожно, тъй като компетентен орган за извършване на оценка за съвместимост е директорът на РИОСВ, а не министъра, предвид обстоятелството, че имотът на Тончев не попада в земеделска земя, а е урбанизирана територия. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "б" (отм.) от Наредбата, министърът на ОСВ е компетентен да издаде решение в процедура по ОС, когато ИП е за обект за разширение на съществуващи обекти, които не са включени в Приложение № 1 и № 2 към ЗООС и попадат изцяло или отчасти в защитена територия по ЗЗТ. Правилно жалбоподателят е посочил, че неговото предложение не попада в посочените приложения, но имотът е изцяло на територията на ППРМ. Съгласно чл. 5, т. 5 от ЗЗТ, природните паркове са защитена територия, поради което министърът е компетентен да издаде процесното решение. При постановяване на решението, министърът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон, за което жалбата следва да бъде оставена без уважение, поради следното: Неоснователно жалбоподателят се е позовал на чл. 21 от ЗЗТ и е посочил, че имотът попада в природен, а не национален парк и посоченото в ИП преустройство цели привеждане на почивната база към изискванията за получаване на категория съгласно Закона за туризма. В чл. 31 от ЗЗТ са посочени всички дейности, които са забранени на територията на природните паркове, а в чл. 32, ал. 2 е посочено, че за природните паркове или части от тях могат да се прилагат разпоредбите на чл. 21, ал. 1, ако са приети с плановете за управление, утвърдени от Министерския съвет. Член 31, т. 9 от ЗЗТ гласи, че в природните паркове се забраняват дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти. Със заповед № РД-310 от 26.06.2000 г. министърът на ОСВ (л. 50) е прекатегоризирал част от Народен парк "Рила" в ППРМ. В т. 4 от цитираната заповед е посочено, че извън дейностите по чл. 31 от ЗЗТ, се забраняват и други изброени в нея дейности. Специално т. 4.1. гласи: "Строителство, освен предвиденото с плана за управление и свързано с нуждите на администрацията, научната и образователната дейност, туризма, животновъдството (заслони) и поддържането на горски пътища". В природните паркове се обособяват четири зони на основание чл. 19 във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗЗТ, а именно: резервати и поддържани резервати; туристическа зона; зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения; други зони съобразно конкретните условия в парковете. Жалбоподателят твърди, че по отношение на неговия имот е приложим чл. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като земята, върху която е изградена почивната станция е урбанизирана. По посочената причина върху нея могат да се изграждат курортни, вилни и др. видове сгради, които са съобразени с начина на предназначение на територията. Процесният имот попада в "Зона за природосъобразно ползване" съгласно приетия план за управление на ППРМ. Планът изпълнява функциите на териториално-устройствен план на територията с обособена устройствена защита, съгласно чл. 7 от ЗУТ. Режимът на дейностите и действията в зоната е изчерпателен и са разрешени само посочените в т. 1.1.1 (л. 188) от плана, както и тези на л. 202, сред които няма пристрояване и надстрояване на съществуващи почивни бази. В посочената зона се разрешава единствено "Строителство на водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, подземни комуникации, сгради и съоръжения за нуждите на управление на парка, съобразени с необходимостта за реинтеграция на културния ландшафт". В изготвената техническа експертиза по делото е посочено, че поземлен имот № 63685.88.1 по КК и КР на землището на Рилски манастир по предназначение на територията попада в "урбанизирана територия", а начинът на трайно ползване е "за друг вид застрояване". Вещото лице посочва, че кадастралната карта не е съобразена с картата за възстановяване на собствеността от 2000 г., в която е посочено, че имотът е "земеделска земя", с начин на трайно ползване - "за друг вид застрояване". Тъй като планът за управление на ППРМ има функцията на подробен устройствен план, без значение е какво е отразено в кадастралната карта и регистър за същия имот. Жалбоподателят твърди, че общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗЗТ се отнася до имотите, представляващи част от защитена територия, в каквато неговият имот не попада. Посочил е, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗТ, в защитените територии се включват гори, земи и водни площи. Тончев се позовава на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗЗТ, според който "земи" са селскостопанските (земеделски) земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), а "гори" са горските територии по смисъла на Закона за горите. Неоснователно се твърди в жалбата, че имотът на жалбоподателя не се подчинява на общия забранителен режим, тъй като не представлява нито "земя", нито "гора", а е в урбанизирана територия. Съгласно представените по делото документи и нови доказателства, по въпроса ВАС приема за установено следното: Людмил Тончев е придобил поземлен имот с идентификатор 62685.88.1 въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 04.08.2008 г. (л. 29), издадено от публичен изпълнител към Агенцията за държавни вземания. Недвижимият имот е бил собственост на Земеделска кооперация, с. Пиперово, който с договор за покупко-продажба е бил продаден на "Дупница-Булгартабак" АД на 10.12.1996 г. (л. 34). На 20.06.1997 г. на основание чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е издаден акт за частна държавна собственост за същия имот (л. 68). С договор от 9.02.1998 г. (л. 33) имотът е продаден на "Дупница-Булгартабак" АД от областния управител на Софийска област, като е отписан от актовите книги за държавните имоти на 30.03.1998 г. В представената от процесуалния представител на жалбоподателя защита от 20.03.2013 г. е посочено, че чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ има за цел да установи границите и предназначението на имота. Посочено е, че от събраните по делото гласни доказателства и чл. 50, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ), предназначението на земята се счита за променено, тъй като строителството е извършено преди 1973 г. Следва да се отбележи, че в чл. 50, ал. 4 от ППЗОЗЗ е посочено, че разпоредбите на Раздел V не се прилагат по отношение на сградите и съоръженията изградени от ТКЗС, земеделските кооперации и организациите. От представените по делото доказателства и протоколи по искане на ликвидационния съвет е видно, че имотът е бил собственост на ТКЗС. От друга страна в картата за възстановена собственост от 2000 г. е записано, че имотът е земеделска земя за друг вид застрояване. Жалбоподателят е посочил, че почивната станция фигурира сред обектите на инфраструктурата в ППРМ и не е включена в списъка за премахване. Предвид обстоятелството, че планът за управление на ППРМ не забранява реконструкция на съществуващи сгради, пътища, спортни площадки и паркинги, а забраната се отнася само до ново строителство, то представеното ИП за "Пристройка и надстройка на съществуваща почивна станция" с увеличаване на застроената площ, се счита за ново строителство по смисъла на чл. 137 от ЗУТ и е забранено. С § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗЗТ е въведена забрана за строителство по чл. 21 от ЗЗТ, който забранява в националните паркове, респ. в природните паркове строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения. От събраните данни по делото и заключението на вещото лице е видно, че имотът на жалбоподателя попада в защитена територия, поради което процесното решение се явява законосъобразно. От друга страна в § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗЗТ е посочено, че защитените територии, които в момента на приемане на закона са в населени места (което не е доказано по делото), запазват своя статут на защитени територии и се прекатегоризират съгласно закона. От изготвената по делото техническа експертиза става ясно, че имотът на жалбоподателя попада в две защитени зони по смисъла на ЗБР. В т. 4 от заключението е посочено, че територията на ППРМ изцяло попада в мрежата от защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000" - съгласно Директивата за съхранение на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Директивата за защита на дивите птици. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗБР, в плановете за управление се предвиждат мерки, които целят предотвратяване влошаването на условията в типовете природни местообитания и в местообитанията на видовете, както и на застрашаването и обезпокояването на видовете, за опазването на които са обявени съответните защитени зони и включват по т. 1 забрана или ограничаване на дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти - предмет на защита. По жалбата на Тончев е било образувано адм. дело № 8830/2011 г. по описа на ВАС, Трето отделение, което е върнато за разглеждане от настоящия състав с решение № 12882/17.10.2012 г. по адм. дело № 10646/2012 г. на ВАС, Петчленен състав. В мотивите си Петчленният състав е посочил, че с писмена молба (стр. 93) Тончев е представил писмени доказателства по опис, за които твърди, че имат значение за делото и е следвало да бъдат взети предвид от вещото лице. Съдът е приел, че липсата на произнасяне от решаващия съдебен състав е процесуално нарушение и поради тази причина е върнал делото за ново разглеждане. Настоящият състав смята, че новите доказателства не променят изхода на делото и за преценката на същите не са необходими специални знания, за което да бъде възложена допълнителна техническа експертиза. По горните съображения обжалваната заповед се явява законосъобразна, а жалбата следва да бъде отхвърлена. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, Пето отделение