Решение № 10504 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез главен юрисконсулт Тодорова обжалва решение 367/14.12.2020 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. д. 351/2020 г., с което е отменено Решение рег. 32-158225/04.06.2020 г. към MRN 19BG002005000144R8/11.01.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подателят й поддържа, че в хода на административното производство не е нарушено правото на защита на дружеството-адресат на административния акт, което е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за конкретните обстоятелства, с които са обосновани съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоките. Твърди, че правилно е приложен резервният способ за увеличаване на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС, след извършване на предвидения в чл. 141 от Регламента за прилагане анализ. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на заплатеното от дружеството възнаграждение за адвокат. Ответникът - "Емилия" ООД, гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АС Добрич да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е, че решението е правилно постановено. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поддържа се от главен юрисконсулт Тодорова, пълномощник на директора на ТД Митница Варна в представено писмено становище от 23.09.2021 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било Решение рег. 32-158225/04.06.2020 г. на директора на ТД Северна морска, сега ТД Митница Варна към MRN 19BG002005000144R8/11.01.2019 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 1, § 2, буква б) и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, б. "а", чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираните сток и 1, 2 и 3 по митническа декларация с MR19BG002005000144R8/11.01.2019 г.; определена е нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки: стока 1 дамски якета плат синтетика в раземр на 5 042,18 лв., стока 2 дамски елек шушлек в размер на 2 499 лева, стока 3 дамски къси якета плат синтетика, в размер на 8 056,91 лева; коригирана е митническата декларация MR 19BG002005000144R8 от 11.01.2019 г., като стойността за стока едно да се чете 5 042,18 лева, стока 2 - 2400 лева и стока 3 - 8 056,91 лева; начислените и взети под отчет суми са: мито 475,14 лева и ДДС 886,92 лв., които са заплатени и в резултат от променената стойност са установени суми за доплащане на мито в размер на 1 396,63 лева и ДДС 2607,06 лева. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че той е издаден от компетентен орган, но в нарушение изискванията за форма, при съществени нарушения на процесуалните правила, в несъответствие с материалния закон и с неговата цел. Според съда спорът между страните е по въпросите митническите органи обосновали ли са "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент за определяне митническата стойност на процесния внос съгласно чл. 74, § 2 буква "б" от МКС. Съдът е разгледал действащата правна уредба на Съюза относно митническата стойност на стоките и методите за определянето й. Според съда макар при митническото остойностяване приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена на стоките по смисъла на чл. 70, § 1 от МКС, да поискат декларатора да представи допълнителна информация. Ако и след представяне на допълнителната информация, съмненията им не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение те отхвърлят договорната стойност и определят митническата стойност чрез последователното прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС. След сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система MIS3А за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с процесните стоки 1 (дамски якета плат синтетика с код по ТАРИК 6202131090) и 3 (дамски къси якета плат синтетика с код по ТАРИК 6202131090) са открити резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски и са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013952/2013. Извършен е анализ на данните в митническата информационна система MISЗА за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стока 2 (дамски елек шушлек с код по ТАРИК 6202930000) по цитираната митническа декларация и не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски. Съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е изпълнена формално, тъй като митническите органи са осигурили на жалбоподателя право да бъде изслушан, но не и за релевантните обстоятелства по чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за прилагане. В писмото от 11.02.2020 г. е изискана допълнителна информация с искане за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията относно действителната митническа стойност. В съобщението от 27.03.2020 г., изпратено на основание чл. 22 § 6 МКС, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната стойност, включително данни от съпоставката й със средната статистическа стойност на сходни стоки, границите на "приблизително същия период" и т.н. По тези съображения съдът е заключил, че в хода на административното производство е нарушено правото на защита на дружеството. От посочените в оспорения акт фактически и правни основания според съда не стават ясни юридическите факти, въз основа на които митническият орган е упражнил правомощията си - неизпълнение на изискването по чл. 22 § 7 за мотивиране на митническото решение, с което се засяга неблагоприятно заявителят. Съдът е констатирал, че прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2 б. "б" от МКС и съмненията на митническите органи са основани на "справедливи цени", които не са нормативно регламентирани. "Справедливите цени" са за килограм стока, поради което, според съда, рисковата прагова стойност, определена въз основа на тези цени, не може да обоснове съмнения за цена на стока, която се декларира на бройка. Ползваната митническа декларация на трето лице е от м.10.2018 г., докато процесният внос е от м.01.2019 г. Не е отчетена разликата във валутния курс. Стоките по митническата декларацията на третото лице са доставени при условия СИФ т.е. с включена застраховка, докато процесните са при условия на доставка СФР. Няма мостра на стоките, поради което не е доказано сходство на материалите. Според съда митническите органи неправилно интерпретират решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като статистическата информация, съобразена в конкретния случай, не отговаря на условието за необичайно нисък размер на митническата стойност в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, посочено от СЕС. Въз основа на анализ на легалната дефиниция на "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от МКС съдът е приел, че тарифното класиране на стоките и условията на доставката не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Обоснован е краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение за промяна в митническата стойност на стоките и е постановена отмяната му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; "сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава в корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки. В тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49. Това императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките на административното производство митническите органи са осигурили на Емилия ООД правото да бъде изслушано, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства. Така с писмо рег. 32-46482/11.02.2020 г. от дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Искането по съдържанието си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6 МКС, рег. 32-96659/27.03.2020 г., приложим по препращане от чл. 29 от Регламент 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението за наличие на съмнения митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната МД. Не е посочено обаче каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои МД на трети лица и за какви стоки са установени декларирани по-високи стойности. Не е конкретно обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата стойност на процесните стоки, се основава на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на сходни стоки. Не е ясно каква е и как е определена въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ. неприложима всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е ясно и не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на "договорната стойност на сходни стоки" - чл. 74, § 2, буква б) от МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на "приблизително същия период", който период митническите органи са изследвали и не са установили "идентични стоки". Не е конкретизирано и кои подобни продажби на "сходни стоки" са анализирали митническите органи по кои МД, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт. В уведомителното писмо не са посочени МД, които митническите органи са ползвали и са взели от тях митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност на процесните по делото стоки. Предвид изложеното правилен е изводът на АС Добрич, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на Емилия ООД.