Решение № 17339 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2011 г.

Решение № 17339 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ-София" против решение № 4458 от 29.12.2010 г., постановено по адм. д. № 982/2010 г. от Административния съд София-град. С атакуваното рeшение по жалба на "Ерджи" ООД е изменен ревизионният акт (РА) № 2000900290/07.05.2009 г., издаден от ТД на НАП-София град, потвърден с решение № 1011/27.07.2009 г. на директора на дирекция ОУИ-София, при ЦУ на НАП, като определения резултат за данъчния период 01.06.-30.06.2008 г. ДДС за възстановяване в размер на 20 829,56 лв. определя на ДДС за възстановяване в размер на 38 331,22 лв. Със същото решение дирекция "ОУИ"-София е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 950 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението, като вместо това се иска постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "Ерджи" ООД иска отхвърлянето й по съображения, изложени подробно в писмени бележки. Съображенията се свеждат до следното: доводите на касатора са подробно обсъдени от съда в постановеното по делото решение, съдът е изследвал поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства, събрани по делото, които по безспорен начин доказват използването на доставените материали в ремонта на транспортните средства, органите по приходите не са ангажирали доказателства, че закупените материали по процесните фактури са използвани за освободени доставки, ревизираното дружество разполага с необходимия кадрови и технически потенциал за извършване на ремонт и поддръжка на автомобилния парк на дружеството. Иска се отхвърляне на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и за основателност на касационната жалба. Според прокурора проследяването на счетоводните записвания не е установило движение на вече закупените части и материали, като същевременно частите не са се намирали и в склада. Жалбоподателят не е доказал влагането на частите при извършването на текущи или аварийни ремонти. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил горепосочения РА в частта, в която на ревизирания субект "Ерджи" ООД е намален ДДС за възстановяване за м. 06.2008 г. в резултат на непризнат данъчен кредит на дружеството по фактури, издадени от ЕТ "Хачик Закарян", "Специал ауто" ООД, "Ауто хит" ООД, "Супер контакт 96А" ЕООД, "Ем комплект 33" ООД, "Ауто профи Н" ООД, ЕТ "Станислав-Елисавета Цанкова", "Ар тим трейд" ООД, "Деси спорт БГ" ООД и "Корида" ООД. Фактурите касаят закупени резервни части за автомобили. Органът по приходите е отказал признаване на правото на данъчен кредит по въпросните фактури с мотива, че получените доставки на резервни части не са свързани с реализирана облагаема доставка. Този извод почива на констатациите, че през периода в дружеството са назначени 4 лица (двама шофьори на товарни автомобили, един шофьор на лек автомобил и един оператор на металообработваща машина), материалите не са налични в склада, няма доказателства за влагането им в ремонти на транспортните средства, както и че през периода дружеството е получател на ремонтни услуги, извършени от друго дружество. Направен е извод от органа по приходите, че авточастите са предадени на шофьорите за транспортиране във връзка с извършени продажби на същите авточасти. Административният съд е отменил РА, изтъквайки следните мотиви. Като спорен е определен въпросът относно това дали закупените резервни части за автомобили са били използвани или не за ремонт и поддръжка на товарните автомобили. Съдът е отхвърлил аргумента на органа по приходите, че след като през м. 06.08 г. ревизираното дружество е осчетоводило разходи за извършени услуги по ремонт и поддръжка на товарните автомобили, предоставени от "Римогард" ЕООД, закупените материали не биха могли да бъдат използвани за същата цел. Съдът е приел, че предвид извършваната от "Ерджи" ЕООД дейност (международен превоз на товари) закупуването на резервни части за товарните автомобили е доставка, която е предназначена за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки. Посочено е, че обстоятелството, че дружеството е използвало услугите на сервиз за поддръжка на автомобилите, не може да бъде основание да се приеме по несъмнен начин, че закупените материали няма да се използват за ремонтни дейности на товарните автомобили. Съдът е кредитирал представените по делото писмени доказателства (заповед № 01/02.01.2008 г. на управителя на дружеството и приемо-предавателните протоколи за предаване на авточасти на шофьорите) приемайки, че въз основа на създаден вътрешен ред в дружеството на всеки от шофьорите се предоставят резервни части при неговото пътуване. Също така е прието от съда, че за да са приеме, че закупените стоки не са използвани за целите на извършваната дейност от дружеството, следва да се установи по категоричен начин за какво са използвани материалите, което в случая не е направено от органа по приходите. Съдът е приел, че изводът на органа по приходите, че закупените резервни части са използвани за цели, различни от извършваната дейност от ревизираното дружество не е обоснован и почива на предположение. Върховният административен съд преценява решението на първоинстанционния съд като необосновано, поради което и неправилно. При оспорване, каквото очевидно е налице в конкретния случай, в тежест на жалбоподателя е да установи при пълно насрещно доказване, че са налице предпоставките на закона за възникване на правото му на данъчен кредит по оспорените фактури. Правилно съдът е определил спорният въпрос в случая, неправилно обаче е счел, че в тежест на приходния орган е да установи за какви цели са използвани закупените резервни части. Органът по приходите е оспорил наличието на една от предпоставките на закона за възникване на правото на данъчен кредит за жалбоподателя, а именно, тази по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При това оспорване в тежест на жалбоподателя е било да докаже тезата си, че закупените части са използвани за ремонт и поддръжка на товарните автомобили, посредством които той е осъществявал дейността си или, че с тях е извършил други облагаеми доставки. Обстоятелството, че дейността на ревизирания субект е сухопътен транспорт на товари не е достатъчно обстоятелство, за да се приеме (както е приел първоинстанционния съд), че закупените части по въпросните фактури са във връзка и за целите на транспортната дейност, осъществявана от ревизирания субект. В подкрепа на тезата си жалбоподателят е следвало да ангажира по делото доказателства за броя на транспортните средства, с които е осъществявал дейността си през периода м. 06.08 г. до започването на ревизията, броя на наетите шофьори за управлението на товарните автомобили, както и автотехническа експертиза, която след като посочи какви конкретно части и материали са закупувани по процесните фактури, да посочи съвпадат ли те по вид и количество с тези по приемо-предавателните протоколи. Също така от гледна точка на своите експертни познания вещото лице е следвало да посочи според броя, марките и специфичните особености на товарните автомобили на ревизирания субект, при експлоатацията им би ли било възможно разходването на резервните части и материали от вида и количеството на закупените и в рамките на какъв период. В този смисъл съдът е следвало да укаже на жалбоподателя необходимостта от доказване на тези релевантни за спора обстоятелства. Като не е направил това съдията е допуснал процесуално нарушение довело до неизясняване на спора от фактическа страна. По изложените съображения, касационният съдебен състав преценява изводите на първоинстанционния съд като необосновани, поради което и неправилни. Решението следва да се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на жалбоподателя и да му укаже необходимостта от доказване на посочените релевантни за спора обстоятелства. Воден от горното и на осн. чл. 222 от АПК, Върховният административен съд