Решение № 10351 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2009 г.

Решение № 10351 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на ДНСК София, против решение № 80/24.02.2009 год. на Административен съд София - област, постановено по адм. дело № 633/2008 година, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-14-485/10.06.2008 год., издадена от Зам. началника на ДНСК, за премахване на незаконен строеж, представляващ "масивна жилищна сграда", находяща се в поземлени имоти № 119154 и № 119155, м. "Яйкъна", землище на гр. Долна баня. Решението се счита неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Асенова, която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения. Независимо, че в самата заповед незаконния строеж е наименован като "масивна жилищна сграда", то в мотивите са описани извършените СМР, а именно, че това е основи на плоча кота нула и в плочата армировка за колони и шайби на първия етаж. Ответната страна - "Голф клуб Ибър" АД, чрез адв. Петя Стаменова, оспорва касационната жалба, счита решението правилно и настоява за оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. При фактически установеното за съдебното решение се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на административният орган да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. За да отмени заповедта на административният орган, съдът е приел, че същата е била издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на противоречие в мотивите и неизяснена фактическа обстановка, както и в разрез с констативния акт, на който е позована заповедта - незаконният строеж представлява основи на плоча - кота "нула" и монтирана армировка за колони и шайби за първи етаж, а не е ясно защо е било разпоредено премахване на "масивна жилищна сграда", какъвто обем на сграда не е установен като изпълнен от длъжностните лица, съставили констативния акт. Нарушението е отчетено като съществено, тъй като ако не бе допуснато, би се стигнало до друг резултат - евентуално заповед за премахване на съвсем друг обект, а изтъкнатото противоречие в мотивите, е равнозначно на липса на конкретни мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решението е неправилно. Във фактическата част на решението съдът е предал данните от констативния акт № 130/18.04.2008 год. досежно това какво именно представлява строежа към момента на проверката (основи с плоча на кота "нула" и монтирана армировка за колони и шайби за първи етаж), подкрепено и от становището на вещото лице по делото. Изхождайки от характера на процесната заповед, логично е, че не може да се премахне повече от това, което де факто е изградено, затова и настоящата инстанция не възприема извода за допуснато в заповедта съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие, обуславящо фактическа липса на мотиви. Положените основи са за упоменатата жилищна сграда, независимо, че все още не е изпълнена изцяло. Това е заключил и експерта - че строежа е част от сградата, изпълнена до кота нула. В тази връзка е необосновано и приетото, че обжалваната заповед е издадена при неизяснени обстоятелства - същата е позована на приложения констативен акт, с констатации досежно обема на строителството към момента на проверката. Затова и формулировката в диспозитива на процесния акт - да бъде премахнат незаконен строеж "масивна жилищна сграда", изпълнен от дружеството, макар и неточен, не води до неяснота и не би предизвикал последици, различни от предвидимите - касае се за разпореждане да се премахне налично изградените СМР до момента - етапът е на започнато, но недовършено строителство на "масивна жилищна сграда", изрично упоменато в обстоятелствената част на заповедта, като част от конструкцията на въпросната сграда. С оглед изложеното, след като по надлежен път съдът е установил неоснователност на оплакванията в първоначалната жалба, досежно некомпетентност на издателя, (с приложената заповед за делегиране на правомощия и чрез графологическа експертиза), след като от доказателствата по делото е видно, че през 2008 година жалбоподателят, сега ответник в касацията, е започнал строителство на масивна жилищна сграда, без да са налице изискващите се строителни книжа, в достатъчна степен индивидуализирана чрез посочването на номера й по схемата към съставения констативен акт, с което същата е станала част от документа на властническото волеизявление, безспорно е налице установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване именно от органите на ДНСК. Това именно е предприето с процесната заповед, по отношение на която не е налице порокът липса на мотиви - тя е правно и фактически обоснована. Като я е отменил, съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Затова касационната жалба се явява основателна, решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли първоначалната жалба на "Голф клуб Ибър" АД, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,