Решение № 5326 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2016 г.

Решение № 5326 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3158/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. А. М., гражданин на Судан, против решение № 432 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 903/2015 г., по описа на Административен съд С.-град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът, зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд в производството по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на И. А. М. срещу решение № 8916 от 11.12.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и актуалната справка с вх. № 01-13903 от 25.11.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Судан. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства, които могат да породят основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи обоснован извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. В обжалваното решение подробно и обосновано е мотивирано, че изложеното в бежанската история не основава преследване поради етнически произход. Съгласно чл. 8, ал. 8 от ЗУБ статут на бежанец може да не се предостави, ако в една част на държавата по произход не съществува основание за страх от преследване, като в случая, видно от справката за актуалното състояние в Судан, може да се приеме, че посегателствата върху правата на гражданите са в отделни региони на държавата, следователно в останалите не би бил налице основателен страх от преследване. Въз основа и на противоречията в бежанската история на чужденеца, съдът е направил правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са установени тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Насилието в страната не е достатъчно основание и не презумира тежки и лични заплахи срещу търсещия убежище. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Ситуацията в Судан не разкрива наличие на основания за предоставяне на субсидиарна закрила на молителя. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че оценката на ситуацията показва, че въпреки наличието на данни за дългогодишен конфликт в Судан, характерът на конфликта, обхванатите територии и текущото развитие на обстановката по данните от приложената справка не разкрива само по себе си и в контекста на твърденията на касатора да е основание за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в държавата. Налице се региони, части от държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Действително има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директивата. Обстановката в Судан е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуална справка с вх. № 01-13903 от 25.11.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Правилно е прието от решаващия съд, че за състоянието на сигурността в страната е показателен фактът, че всички роднини на касатора се намират в държавата му по произход - съпругата, дъщеря му, родителите, братята и сестра му. Видно е от доказателствата по делото, че дългогодишната гражданска война и напрежението в Судан, сочени от кандидата за статут, не се определят като въоръжен конфликт по смисъла на международното право, който да представлява ситуация в страната на произход сама по себе си даваща основание за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на справката, както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение