Решение № 7581 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2010 г.

Решение № 7581 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Здравко Василев Крумов, в качеството на полицейски орган при 02 РУ на СДВР против решение № 92 от 26.11.2009 г., постановено по адм. д. № 4259 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против заповед № 24624 от 11.06.2009 г. Ответникът по касационната жалба оспорва същата като недопустима поради просрочие и като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, а от начина на връчване на съобщението за решението на съда, следва да се направи извод, че е подадена в срока по чл. 211 от АПК. Съобщението за изготвяне на решението на първоинстанционния съд е връчено на 4.12.2009 г. на юрисконсулт при СДВР, от когото пълномощията като процесуален представител на органа, в хода на съдебното производство, са били оттеглени. Касационната жалба е депозирана на 18.12.2009 г., т. е срокът касационното обжалване по чл. 211 от АПК е спазен. С оглед изложеното следва да се приеме, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - София град е отменил заповед № 24624 от 11.06.2009 г. на полицейски орган при 02 РУ на СДВР, с която Емил Георгиев Димитров е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради управление на МПС в срок на изтърпяване на наказание лишаване от правоуправление на МПС. Съдът е приел, че заповедта противоречи на материалния закон, не е налице приложеното от полицейския орган основание за задържането, тъй като жалбоподателят няма наложено административно наказание " лишаване от право на управление на МПС" . Приложената спрямо него принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП не представлява административно наказание, което обстоятелство изключва състава на извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при точно спазване на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът е проявил процесуална активност, като събрал и обсъдил всички относими за решаване на правния спор доказателства, изискал и приел е доказателства относно всички наложени на жалбоподателя административни наказания. В мотивите към решението е направено ясно разграничение между правната характеристика на административното наказание, като вид законова /административнонаказателна/ репресия, с акта за което - решение на наказателен съд или наказателно постановление се налага наказание за извършено обществено опасно, противоправно е наказуемо деяние и принудителната административна мярка, която по своя ограничителен спрямо правната сфера на лицето характер има превенционен и възпиращ характер, а не наказателен такъв. В съдебната практика и правната теория няма никакъв спор и относно вида на акта, с който се налага административното наказание от една страна и принудителната административна мярка, от друга, като се приема, че в първият случай актът, с който се налага наказание има правораздавателен характер, а този, с който се налага мярката има характер на индивидуален административен акт. При направеното разграничение, което се извършва въз основа на доказателствата за приложена спрямо лицето принудителна административна мярка със заповед № 145060/2005 г., съставът на извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, изискващ посоченото изпълнително деяние - управление на МПС да се извършва в срока на наложено наказание лишаване от право да управлява МПС, е неприложим в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изводите, че заповедта, макар издадена от компетентен орган и в надлежна форма, противоречи на материалния закон. Предвид изложеното, решението като правилно, постановено при липса на касационни основания, следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд, трето отделение