Решение № 4724 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14672/2009 г.

ВАСI отделение12.04.2010 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

Отхвърля искането, наименовано "молба" на "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид", частно дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Унгария със седалище в Унгария, подадено чрез адв. Ст. Атанасов за отмяна, на основание на чл. 239, т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение № 366/30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 865 по описа за 2007 г. на Административен съд - Велико Търново. Осъжда "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид", частно дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Унгария със седалище в Унгария, да заплати на ТД на НАП - гр. Варна разноски в размер на 150 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4724 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14672/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, наименовано "молба" на "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид", частно дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Унгария със седалище в Унгария, подадено чрез адв. Ст. Атанасов за отмяна на основание на чл. 239, т. 4 от АПК на влязло в сила Решение № 366/30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 865 по описа за 2007 г. на Административен съд - Велико Търново. Според подателят на искането цитираното решение на административния съд е в противоречие с друго съдебно Решение № 459/4.01.08 г., постановено по адм. д. № 642/09 г. по описа на Окръжен съд - гр. В. Търново, потвърдено с Решение № 9494 от 18.09.2008 г. по адм. д. № 4959/08 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение. Дружеството релевира основанието по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като между същите страни и по същия правен спор са постановени противоречащи си влезли в сила решения. Към искането са приложени преписи от Решение № 459/4.01.08 г., постановено по адм. д. № 642/06 г. на ОС - гр. В. Търново и Решение № 9494/18.09.08 г. по адм. д. № 4959/08 г. на ВАС, Първо отделение. "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид" е пледирало чрез адв. Стоянова за уважаване на молбата и за отмяна на влязлото в сила решение на АДмС - В. Търново, като делото бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски, направени по делото. Ответникът по искането - Директорът на ТД на НАП - Варна го е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от мл. юрисконсулт Календжиева. Поддържа становището, че в случая не е налице тъждественост на делата нито по отношение на предмета им, нито относно страните. Видно от решението чиято отмяна се иска е, че предмет на обжалване по това дело е било Решение № 361/12.11.07 г. на изпълнителния директор на АДВ, докато предметът на спора по адм. д. № 642/06 г. е писмо изх. № 66010009/16.06.06 г. на началника на митница "Свищов", потвърдено с Решение № У-44-15-0151/7.07.06 г. на Директора на РМД - гр. Русе. В единия случай е оспорен отказа на началника на митницата да върне задържаните в митнически склад автомобилни гуми, за които дружеството е претендирало, че са негова собственост, а в другия случай е оспорено постановление на публичен изпълнител при РД - Русе /ИРМ - В. Търново/, за наложена обезпечителна мярка. Страните по двете дела са различни. Върховният административен съд, тричленен състав на I А отделение прие за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна и е процесуално допустимо, а разгледано по същество то е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Решение № 366/30.06.2009 г. по адм. д. № 865/07 г. на АДмС - В. Търново е постановено в производство с участието на жалбоподателят "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид", ответника - АДВ - РД Русе и заинтересованата страна митница "Свищов". С диспозитива на съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 361/12.11.07 г. на изп. директор на АДВ. С посоченото решение изп. директор на АДВ в производство по чл. 266 - чл. 267 от ДОПК е отхвърлил жалбата на "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид" срещу постановление № 220882002/000050/21.06.06 г. на публичен изпълнител при РД - Русе на АДВ и е отказал да отмени наложената с този акт обезпечителна мярка запор върху движими вещи. С решение № 459/4.01.2008 г., по адм. д. № 642/06 г. ОС - гр. В. Търново е отменил Решение на началника на митница "Свищов" изх. № 66010009 от 16.06.2006 г., с което е отказано връщане на автомобилни гуми на "Мишелин Унгария Тайър Менифекчър Лимитид Р" и потвърждаващото го решение на Директора на РМД Русе изх. № У-44-15-0151/7.07.06 г., като на дружеството е признато правото да поиска даване на митническо направление на стоките и преписката е върната на митница "Свищов". Производството е с участието на дружеството и на митница "Свищов". Решението е оставено в сила по реда на чл. 208 от АПК с Решение № 9494/18.09.2008 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. д. № 4959/08 г. От гореизложеното е видно, че производствата по адм. д. № 865/07 г. на АДмС - В. Търново и по адм. д. № 642/06 г. на ОС - гр. В. Търново са приключили с участията на различни страни, както и че предметът на спора по тях е различен. В едното производство съдът се е произнесъл по Решение на изп. директор на АДВ, отхвърлящо жалбата срещу постановление за налагане на обезпечителна мярка. Във второто производство окръжният съд се е произнесъл относно Решение на началника на митницата, отказващо връщане на автомобилни гуми. В този смисъл е доказано възражението на ответника по искането, че двете съдебни решения не са постановени в производства с участието на едни и същи страни, както и че с тях не е направено произнасяне по едни и същи искания и на едни и същи основания. Оспорените пред съдилищата актове са различни, като единият от тях е по повод отказ за връщане на автомобилни гуми, докато вторият касае наложената обезпечителна мярка. Не е налице основанието, регламентирано в чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. С оглед на резултата по делото в полза на ТД на НАП - Варна трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,

Цитирани разпоредби

1