Решение № 8239 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2013 г.

Решение № 8239 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13341/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Иван Величков моли да бъде отменено решение № 5031/18.07.2013 г. по адм. д. № 5182/2012 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 2151101642/27.12.2011 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения по ЗЗО за 2004 г. 144 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмено становище. Давността била изтекла на 31.12.2009 г., а ревизията започнала след изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. Моли РА да бъде отменен в тази част и да му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна в писмен отговор поддържа, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - София против решението в частта, с която е отменен РА в частта за определени задължения с лихви по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за периода 2004 г. - 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че жалбата на първия касатор е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и основателност на втората. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2151101642/27.12.2011 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за периода 2004 г. - 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2009 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част относно вноски в размер 144 лв. с лихви по ЗЗО за 2004 г. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и предвид заключението на вещото лице счетоводител е приел, че за всяка от ревизираните години не е налице превишение на разходи над приходи за ревизираното лице, поради което е отменил РА в частта за определени данъци върху доходите с лихви и вноски за ДОО, ДЗПО, и УПФ. На 5.04.2004 г. Величков е получил 33 140 евро, от които през 2004 г. е изтеглил от влога си 9420 евро, а останалите 23 695 евро е превел на трето лице. Вещото лице при изработване на паричния поток е включило в изчисленията си и сумата преведена на трето лице. Съдът е приел, че титуляра на влога по своя преценка може да разходва парите си и е възприел заключението на вещото лице. В РА е прието, че сумата от 23 695 евро е получена от Величков по сметка в банка на 4.05.2004 г. в отклонение от приложеното извлечение от сметка на л. 248 от делото, от което е видно, че сумата е изплатена на Величков на 5.04.2002 г., а сумата от 9420 евро е изплатена на Величков на 6.04.2004 г. Двете суми заедно образуват 33 140 евро, преведени по сметката на ревизираното лице от продажба на наследствен имот, който доход е необлагаем по чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) и неправилно в РА част от него е определена като данъчна основа за 2004 г. Съдът като е отменил РА в частта, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е постановил правилно съдебно решение като краен резултат. Доводът на втория касатор, че сумата 23 695 евро не следва да участва в паричния поток за 2004 г., тъй като не е изтеглена от сметка се опровергава от цитираното банково извлечение. В нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК съдът е приел, че не са допуснати нарушения при възлагане на ревизията за определяне на данъчни и осигурителни задължения за 2004 г. Ревизията е възложена със ЗВР № 1010863/13.12.2010 г., връчена на Величков при отказ на 15.11.2011 г. - след изтичане на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията за 2004 г. на 31.12.2010 г. Ревизията е започнала от връчването на заповедта за възлагането й на 15.11.2011 г., а не от датата на издаване на заповедта, както неправилно е приел съдът. Предвид нарушението на чл. 109, ал. 1 ДОПК съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА в частта за определените с него здравноосигурителни вноски в размер 144 лв. със 134,21 лв. лихви. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА. За останалите години съдът обосновано предвид заключението на вещото лице е приел, че за всяка от годините разходите на Величков не надвишават приходите и не са налице основания за определяне на допълнителни данъчни задължения и осигурителни вноски предвид и факта, че в уведомлението не е посочено основание за провеждане на ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а само по т. 4 от същата разпоредба. Решението като правилно в останалата част следва да бъде оставено в сила. Вторият касатор следва да заплати на Величков разноските за настоящата инстанция в размер 915 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,