Решение № 3911 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 292/2014 г.

Решение № 3911 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 292/2014 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД, гр. София, с изпълнителен директор на болницата д-р Дечо Дечев, подадена против решение № 1585 от 27.11.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1323/2013 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Стойчева и с писмена защита се оспорват изводите на Комисията и се твърди, че в решението за откриване на процедурата, в обявлението и в документацията за участие възложителят е поставил условие ценовите предложения за изпълнение на поръчката да не надвишават прогнозната стойност в размер на 500000 лв. без ДДС. В съдебно заседание и с писмена защита касаторът се позовава на влязло в сила решение 215/05.11.2013 г. за прекратяване на процесната възлагателна процедура и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Прохелт" ЕООД, гр. София, с управител Георги Куков, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Андреевска, която с писмена молба-становище и с писмени бележки моли Върховния административен съд да потвърди изцяло обжалваното решение на КЗК, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото. Заинтересованата страна - "Инфомед България" ЕООД, гр. София, с управител Дора Атанасова, не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за обезсилване на обжалваното решение на КЗК, защото решението за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка е влязло в сила, ако не е обжалвано до 20.11.2013 г. и то следва да се прецени съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК - същото е постановено и е влязло в сила преди издаване на решението на КЗК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. По съществото на касационната жалба настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 1585 от 27.11.2013 г. е отменено като незаконосъобразно решение № 189/10.10.2013 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "СВ. ИВАН РИЛСКИ" ЕАД, гр. София за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Доставка на навигационна система за черепно-мозъчна хирургия за нуждите на УМБАЛ "СВ. ИВАН РИЛСКИ" ЕАД", открита с решение № 140/19.08.2013 г. и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата на етап разглеждане на документите в плик № 3 при спазване на мотивите, изложени в решението. Със същото решение е възложено на УМБАЛ "СВ. ИВАН РИЛСКИ" ЕАД, гр. София да заплати на "Прохелт" ЕООД направените по производството разноски в размер на 2450 лв., включващи държавна такса - 1700 лв. и адвокатско възнаграждение - 750 лв. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 122г, ал. 2 от ЗОП, и на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП и е приела, че незаконосъобразно на първо място е класиран и избран за изпълнител на поръчката участникът "Инфомед България" ЕООД, гр. София, чиято оферта не отговаря на предварително разписаните условия от възложителя, което е самостоятелно основание за отмяна на опороченото решение № 189/10.10.2013 г. на възложителя. Органът по преразглеждането е преценил, че възложителят е определил за изпълнител участник, който е превишил обявената стойност на поръчката с повече от 129 700 лева без ДДС, с което е ограничил възможността на останалите потенциални участници да участват равнопоставено в поръчката, които е можело да предложат цени между 500 000 лв. без ДДС и оферираната от избрания изпълнител цена, възлизаща на 629 700 лв. без ДДС. В хода на касационното производство са представени писмени доказателства, допустими по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК, от които е видно, че с последващо решение № 215 от 05.11.2013 г. възложителят е прекратил процесната възлагателна процедура, като в т. IV. 1) и т. IV. 2) от това решение е вписано правно основание - чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗОП и са посочени мотиви: "Поради невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди". От приложените към горепосоченото решение документи е видно, че същото е публикувано на сайта на АОП на 05.11.2013 г. и участниците в процедурата - "Инфомед България" ЕООД и "Прохелт" ЕООД надлежно са уведомени за горепосоченото решение на 06.11.2013 г., на която дата и двамата участника са получили преписи от решението за прекратяване на процедурата. От приетото като доказателство по настоящото дело писмо изх. № изр. 343/18.02.2014 г., подписано от главния секретар на КЗК се установява по безспорен начин, че до 17.02.2014 г. не е постъпила жалба в Комисията против решение № 215 от 05.11.2013 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД. Това означава, че визираното прекратително решение е влязло в сила след изтичане на законния 14 - дневен срок за обжалване, тоест на дата 20.11.2013 г. При това положение съдът счита, че към момента на постановяване от страна на КЗК на обжалваното решение на 27.11.2013 г., възлагателната процедура вече е била прекратена с влязло в сила решение. От тук следва изводът, че органът по преразглеждането недопустимо се е произнесъл по жалба с несъществуващ предмет и при липса на правен интерес за жалбоподателя от отмяна на атакуваното предходно решение № 189/10.10.2013 г. Това обстоятелство налага обезсилване на обжалваното решение, постановено от КЗК и прекратяване на процеса. С оглед изхода на спора и естеството на производството, решаващият съдебен състав намира, че претенциите на касационния жалбоподател и на ответника "Прохелт" ЕООД за присъждане на направените по делото разноски следва да се оставят без уважение, защото разпоредбите на чл. 143 от АПК не регламентират присъждане на разноски в хипотезата на обезсилване на решение на горепосоченото правно основание. На основание на горното и на чл. 122е, ал. 1 и ал. 3 от ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение