Решение № 357 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2014 г.

Решение № 357 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6659/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Логистичен парк Запад" АД срещу решение № 1194 от 27.02.2014 г. постановено по адм. дело № 4024 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в акта за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) не са посочени фактически и правни основания, като това негово възражение не е обсъдено от административния съд. Актът противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Сочи, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи, които са в противоречие със събраните по делото доказателства и не е изпълнил всички указания на Върховния административен съд (ВАС), дадени с решение № 5454 от 17.03.2012 г. постановено по адм. дело № 1032/2011 г. Не е установено съответства ли установеният с акта размер на таксата с предвиденото в решението на общинския съвет. С решение № 34 от 30.01.2006 г. на Столичен общински съвет е нарушена нормата на чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Заповед № 09-1813 от 28.10.2005 г. не е подписана от лицето, посочено като неин автор. В обжалваното решение не са изложени мотиви относно законосъобразността на първоначално определената и заплатена от дружеството такса за сметосъбиране и сметоизвозване по реда на чл. 11а, ал. 1 от действащата за процесния период Наредба за определянето и администрирането на местните такси цени на услуги, предоставяни от Столична община. Определянето на таксата в промили, вместо според количеството на битовите отпадъци е незаконосъобразно. Таксата е изчислена правилно по реда на чл. 11а, ал. 1 от действащата към момента Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, на основание подадена декларация от предишния собственик "Инкомс - Телеком Холдинг" АД вх. № 2212-002 от 28.10.2005 г. и е заплатена своевременно от дружеството, придобило процесния имот от "Инкомс - Телеком Холдинг" АД два месеца по-късно. Посоченото дружество е свързано с "Логистичен парк запад" АД и притежава 99,99% от капитала му. Определянето на таксата в промили е предвидено като трети възможен според тогава действащата наредба вариант. Различното третиране на въпроса за начина на определяне на таксата за битови отпадъци (ТБО) за имота с партида М2212012 и оттук - натоварването на дружеството с немалки по размер лихви накърнява правата и законните му интереси. По делото не е безспорно установено предоставянето на всички услуги в района на имотите на дружеството през целия процесен период. Прави искане към съда решението да бъде отменено и съдът да уважи жалбата му, с произтичащите от това законни последици. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът - Кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Логистичен парк Запад" АД срещу акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-75 от 12.10.2010 г. на кмета на Столична община и е осъдил "Логистичен парк Запад" АД да заплати в полза на бюджета на Столична община съдебно - деловодни разноски в размер на 1 455,00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че "Логистичен парк Запад" АД е декларирал процесните имоти с декларации по чл. 17 от ЗМДТ. Със заповед № РД-09-1331 от 11.08.2010 г. на кмета на Столична община е наредено извършване на проверка дружеството, с предмет установяване на задълженията по ЗМДТ за местна такса за битови отпадъци за периода от 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. Съдът е изложил извършените процесуални действия с цел на установяване на относимите факти и обстоятелства в проведеното производство в съответствие с § 4б (нов - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗМДТ. Производството е приключило с оспорения АУПОВ, с който са определени задълженията на оспорващото дружество за такса битови отпадъци по години и съответно на това са начислени лихви за забава. Административният съд е приел, е акта е издаден от компетентен орган и при спазване на производствените правила. След анализ на правната уредба - чл. 62, чл. 63, чл. 71 от ЗМДТ, Наредба за определянето и администрирането на местните такси цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с Решение № 364 по Протокол № 29 от 14.10.2004 г. (отм.), на решение № 34 от 30.01.2006 г. на Столичния общински съвет за определяне на ТБО и на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона, като и трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ са реално предоставяни. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че в оспорения пред първоинстанционния съд АУПОВ № РД-22-75 от 12.10.2010 г. на кмета на Столична община не са посочени фактически и правни основания. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения доклад № 24-52 от 7.09.2010 г. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в доклада съображения са такива и за издаването на самия акт, а направеният в решението извод за мотивираност на акта се споделя и от настоящия състав. С АУПОВ № РД-22-75 от 12.10.2010 г. издаден от кмета на Столична община, по отношение на "Логистичен парк Запад" АД, са установени задължения за довнасяне за такса битови отпадъци, в размер на 25 890,66 лв. - главница и 21 526,93 лв. - лихви към 7.09.2010 г. Видно от доклад № 24-52 от 07.09.2010 г., изрично цитиран в АУПОВ, процесният акт касае четири недвижими имота, придобити от дружеството, а именно имоти с партидни номера № М2212012, № М1227920, № М 2212081 и № М107. С него е констатирана дължимост на ТБО за 2006 г. по отношение на имот с партиден № М2212012 и за имот с партиден № М1227920. Констатирани са суми за възстановяване в размер на 14 506, 43 лв. за имот с партиден № М2212081 за 2007 г., а за имот с партиден № М107 не е установена дължимост на ТБО. С оглед на посочените констатации в доклада е извършено прихващане между подлежащите на възстановяване суми с дължимите за ТБО, при което е останала сума за довнасяне, в посочения по-горе размер. Видно от данните по делото, имот с партиден номер № М2212012 е деклариран от дружеството с декларация по чл. 17 от ЗМДТ № 2212012 от 14.02.2006 г., с отчетна стойност 7 256 310,00 лв. и е придобит съгласно решение № 1 от 5.01.2006 г. на Софийски градски съд. Същият представлява земя и сгради, находящи се в гр. София, район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, местност НИЗ "Захарна фабрика", кв. 16б, парцел УПИ II. По отношение на имота е установено задължение за ТБО за 2006 г. в размер на 79 819,41 лв., констатирано е, че е внесена сума в размер на 39 422,32 лв., като е установено задължение за довнасяне в размер на 40 397,09 лв. - главница и 21 526,93 лв. - лихви. Имот с партиден номер № М1227920 е деклариран от дружеството с декларация по чл. 17 от ЗМДТ № 1227920 от 11.06.2010 г., с отчетна стойност 41 235,00 лв. и е придобит съгласно Нотариален акт № 19 от 12.10.2006 г. Същият представлява земя, находяща се в гр. София, район "Илинден", ул. "Кукуш" № 1, местност НИЗ "Захарна фабрика", кв. 16б, УПИ ХI. По отношение на имота е установено задължение за ТБО за 2006 г. в размер на 82,47 лв. и лихви в размер на 44,64 лв. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. "Логистичен парк Запад" АД, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) се явява задължено лице за такса битови отпадъци за 2006 г. като собственик на имоти, описани в подадени от дружеството декларации № 1227920 от 11.06.2010 г. и № 1227920 от 11.06.2010 г. По делото е представена заповед № РД-09-1813 от 28.10.2005 г. издадена "за" кмета на Столична община, по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедта райони. Видно от т. 1 от заповедта границите на територията на район "Илинден", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване обхващат и ул. "Кукуш", където се намират процесните имоти. Съгласно т. 4 от заповедта за имотите посочени в границите по т. 1 се предоставят и трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Заповедта е издадена от заместник-кмета на Столична община - Велизар Стоилов, надлежно овластен със заповед № РД 15-50-70 от 3.10.2005 г. да изпълнява функциите на кмет за времето от 4.10.2005 г. до встъпване в длъжност на новоизбрания кмет на Столична община, респективно - до приключване на участието на кмета на Столична община като кандидат за кмет в провеждания частичен избор. В заповед № РД-09-1813 от 28.10.2005 г. изрично е отразено, че тя е издадена от зам. кмет - В. Стоилов и е посочена заповед № РД 15-50-70 от 3.10.2005 г., поради което възраженията на касационния жалбоподател за неяснота относно личността и длъжността на автора на заповедта се явяват неоснователни. По делото е установено, че имот с партиден номер № М2212012, деклариран от дружеството с декларация по чл. 17 от ЗМДТ № 2212012 от 14.02.2006 г., е придобит съгласно решение № 1 от 5.01.2006 г. на Софийски градски съд, чрез апортна вноска от "Икомс - Телеком Холдинг" АД - учредител на "Логистичен парк Запад" АД. На 28.10.2005 г. от "ИТХ" АД - клон Слаботоков завод е подадена декларация по чл. 11а, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (отм.), с която е декларирано, че за имот партиден № 2212-016, представляващ сгради и земя, находящ се на адрес гр. София, ул. "Кукуш" № 1 през 2006 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използват следните съдове за битови отпадъци: RA - 1100 л. (Бобър) - 4 бр. - 5 пъти в седмицата (п., в., с., ч., п.). Настоящият състав не споделя изложения в касационната жалба довод, че декларацията по чл. 11а от Наредбата, подадена от предходния собственик на имота ползва приобретателя му. Дейността по сметосъбиране и сметоизвозване е пряко следствие от преценката на собственика на имота за начина на ползването му. Всеки собственик сам преценява дали и как ще ползва имота си и с оглед на това дали и колко битови отпадъци ще генерира. Правото на всяко задължено за такса битови отпадъци лице, като собственик на имот, самостоятелно да определи дали ще се възползва от предвидената в чл. 11а от Наредбата възможност, съответно, само да определи броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще ползва, не може да бъде ограничено от декларации подадени от предишния собственик на имота. В настоящия случай предишният собственик на имота е учредител на "Логистичен парк Запад" АД, но в много случаи прехвърлителите и приобретателите на даден имот са без каквато и да било връзка помежду си. Няма и правна норма, която да обвързва новия собственик и общината, с предприетите от предходния собственик действия по управление на генерираните от имота битови отпадъци. Преценката на предходния собственик не е обвързваща за новия собственик, поради което с промяната на собствеността отпада декларирането от предходния собственик. Безспорно е, че към датата на придобиване на процесния имот - 5.01.2006 г., в наредбата на Столична община по чл. 9 от ЗМДТ, не е съществувал ред, по който лицата, които са придобили недвижим имот след 30 ноември на съответната година могат да упражнят правото си по чл. 11а Наредбата, за определяне на таксата битови отпадъци според количеството на битови отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Този безспорен факт обаче не може да доведе до погасяване на правото на касационния жалбоподател ТБО имота му за 2006 г. да бъде определена съгласно количеството изхвърлени отпадъци. Щом общинският съвет не е създал ред, не би могъл да противопостави на дружеството възражения, свързани с неспазен ред за упражняването на правото. Основният принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната за процесния период редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. За да може обаче количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, имотът следва да е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните на (в) него отпадъци. В случая от страна на касационния жалбоподател не се твърди, че е сезирал общинската администрация, с искане ТБО имота му за 2006 г. да бъде определена съгласно количеството изхвърлени отпадъци, както и, че имотът му е бил снабден с индивидуални съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци. Не се твърди и не е установено наличие и на втория предвиден в чл. 11б от Наредбата (отм.) способ за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията - чрез пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Не се установява и твърдението, че за имот с партиден номер № М2212012 първоначално е бил определен размер на таксата различен от този определен с обжалвания АУПОВ. По делото не е представено съобщение за дължими публични общински вземания по ЗМДТ, справка по чл. 107, ал. 2 от ДОПК или друг акт изходящ от общинската администрация за установяване на посоченото твърдяно от касационния жалбоподател обстоятелство. Предвид по-горе изложеното настоящият състав приема, че размерът на ТБО за имотите за 2006 г. правилно е определен в съответствие с чл. 11в от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (отм.) и т. II. 3 от решение № 34 от 30.01.2006 г. на Столичния общински съвет за определяне на размера на ТБО. Съдът намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че решението е прието след срока по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно § 19, изр. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), за 2006 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2006 г. Решение № 34 от 30.01.2006 г. на Столичния общински съвет е прието именно в посочения срок. Съгласно чл. 11в, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на чл. 11а и чл. 11б такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията и на гражданите се определя пропорционално в промили, както следва: 1. за нежилищни имоти на предприятията - на база отчетна стойност на имотите; 2. за нежилищни имоти на гражданите - на база данъчна оценка на имотите. Видно от чл. 11в, ал. 2 от Наредбата, размерът на промила се разпределя по трите вида услуги. Съгласно т. II. 3 от решение № 34 от 30.01.2006 г. на Столичния общински съвет размерът на ТБО за 2006 г. по чл. 11в, ал. 1, т. 1 от Наредбата за нежилищни имоти на предприятия е 12 промила върху отчетната стойност на имотите, разпределена както следва: 4,5 промила - за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, 3,5 промила за услугата по обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и 4,00 промила - за услугата по поддържане на териториите за обществено ползване. В случая видно от доклад № 24-52 от 7.09.2010 г. задълженията за ТБО за имот с партиден № М2212012 и за имот с партиден № М1227920, са определени в размер общо на 12 промила върху отчетната стойност на недвижимите имоти (съответно 7 256 310,00 лв. и 41 235,00 лв.), посочени по компоненти. С оглед датите на придобиване на имотите, за имот с партиден номер № М2212012 е начислена ТБО за 11 месеца, а за имот с партиден номер № М1227920 е начислена ТБО за 2 месеца. Предвид изложеното настоящият състав намира, че определените в АУПОВ размери на ТБО за процесните имоти за 2006 г. съответстват на установените с решение № 34 от 30.01.2006 г. на Столичния общински съвет. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай, по делото е доказано фактическото престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За установяване на посочените обстоятелства по делото е представен договор за концесия № РД-65-1855 от 20.08.1999 г., сключен между Столична община и "Чистота - София" АД за срок от 15 години, съгласно който концесионерът е приел да извършва общинските дейности по поддържане на чистотата - лятно и зимно улично почистване, събиране и извозване на битови отпадъци, включително и на територията на район "Илинден". Представени са подробно обсъдени от първоинстанционния съд ежедневни и обобщени констативни протоколи, актове за установяване на завършването и заплащане на натурални видове работи. Извършването на отразените в протоколите и актовете дейности е удостоверено от служители на концедента, за което е положен подпис. Представено е извлечение от сметка 5013 "Текуща банкова сметка в лева" за периода 1.11.2006 г. - 31.12.2006 г., удостоверяващо изплатени суми от бюджета на Столична община на "Чистота - София", както и фактури за изплатени суми. За установяване на реалното извършване на услугите по делото е изслушано основно и допълнително заключение по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, също подробно обсъдено в първоинстанционното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава и от договори № РД-56-616 от 20.05.2005 г. и № РД-56-50 от 20.01.2006 г., сключени между Столична община - възложител и "Чистота Искър" ЕООД - изпълнител, както и от фактури и платежни нареждания за изплатени суми. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение