Решение № 229 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2015 г.

Решение № 229 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Е. срещу решение № 1665 от 18.11.2014 г. по в. гр. д. № 2220/14 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която допуснатото до делба дворно място е изнесено на публична продан отделно от сградата в него, която на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е възложена в дял на жалбоподателката. Поддържа се, че в същото дворно място има още една съсобствена сграда, която не е предмет на делбата и при това положение, след едно евентуално възлагане на земята, тя ще придобие характер на обща част, тъй като върху нея ще възникне хоризонтална етажна собственост. За държавата, която е съсобственик само на дворното място, може да се отдели самостоятелен дял от него и по този начин ще се избегне публичната му продан. Ответниците в производството П. Г. П., Т. С. П., Т. Д. Е., С. Г. С., К. Х. К., Н. Х. К., Х. К. Х. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, не вземат становище по жалбата. С определение № 437 от 10.07.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на делбата на дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и значението на този въпрос при втората фаза на делбата. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, общите части не се делят. Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост - т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗС се прилагат и за т. нар. "хоризонтална етажна собственост", при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са ППВС № 4/1964 г.; ППВС № 2/1982 г.; решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, II ГО и др. Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот - решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. та ВС, I ГО и др. Въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се поставя най-често в първата фаза на делбата. В отделни случаи обаче този въпрос може да възникне и във втората фаза. Така например в посоченото от жалбоподателката решение № 145/11.07.13 г. по гр. д. № 1986/13 г. на ВКС, II ГО се приема, че когато обособяването на етажната собственост ще се реализира във втората фаза на делбата, в резултат на прилагането на различни способи /възлагане, изнасяне на публична продан, разпределение/, то принципът, че дворното място трябва да остане обща част като принадлежност на всеки един от самостоятелните обекти, следва също да бъде съблюдаван. След тези разсъждения съставът на ВКС е отменил въззивното решение, с което една от сградите е била възложена по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) на един от съделителите, а другата сграда и цялото дворно място са били изнесени на публична продан и вместо това е постановил друго решение, с което е запазил способите за извършване на делбата по отношение на сградите, но дворното място е изключил от делбата, приемайки че то е обща част и съответно - прилежаща площ съм всяка една от сградите в него. Посоченото решение е постановено в производство по чл. 290 ГПК и представлява задължителна практика, която следва да намери приложение и по настоящото дело, при отчитане на неговите специфики. Обжалваното въззивно решение не е съобразено с тази практика и затова следва да бъде отменено, като спорът се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. По съществото на касационната жалба: С влязло в сила решение по гр. д. № 3014/2000 г. на Варненския районен съд е допусната делба на едноетажна жилищна сграда и на мястото, в което е построена сградата - УПИ III-1023 от кв. 91 по плана на [населено място], между съсобственици и при квоти както следва: за жилищната сграда: 7/36 ид. части за С. Г. С. и К. Г. Х. и 11/36 ид. части за П. Г. П. и Д. Г. Е.; за дворното място: 11/36 в СИО за П. Г. П. и Т. С. П.; 11/36 в СИО за Д. Г. Е. и Т. Д. Е. и 14/36 ид. части за държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С обжалваното в настоящото производство решение № 1665 от 18.11.2014 г. по в. гр. д. № 2220/14 г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 2610/19.05.14 г. по гр. д. № 3014/2000 г. на Варненския районен съд, допуснатата до делба сграда е поставена в дял на Д. Г. Е. на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), а дворното място е изнесено на публична продан. Въззивният съд е приел, че жилищната сграда има наследствен характер и единствено съделителката Д. Е. е направила възлагателна претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), която е основателна. За дворното място е прието, че е делимо на два дяла. Тъй като съделителите са три групи, делбата не може да бъде извършена чрез жребий по чл. 291 или разпределение по чл. 292 ГПК (отм.), поради което делбата следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. Възражението на Д. Е., че мястото има характер на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и не може да се дели, е прието за несвоевременно, тъй като с влязлото в сила решение по първата фаза делбата му е допусната. Настоящият състав приема, че в частта, с която дворното място е изнесено на публична продан, въззивното решение е неправилно. Процесното дворно място е съсобствено между три групи съделители: съпрузите за П. П. и Т. П.; съпрузите Д. Е. и Т. Е. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Мястото е реално поделяемо в два дяла, съгласно приетото по делото заключение на вещо лице. Нещо повече - по инициатива на съделителите Д. и Т. Е. е изработен ПУП за регулация и застрояване, който е одобрен с влязлата в сила заповед № РД 07-00-77 от 25.02.2014 г. на кмета на [община]. С тази заповед процесният УПИ III-1023 е разделен на две части - УПИ ХIV-340 с площ от 889 кв. м., в който се намира допуснатата до делба сграда, възложена на Д. Г. Е. и УПИ ХV-340 с площ от 566 кв. м., който е свободен от застрояване. С две заявления от 27.03.2014 г., намиращи се на стр. 442 и 443 по гр. д. № 3014/2000 г. на Варненския районен съд, съделителите Т. Д. Е., П. Г. П. и Т. С. П. са заявили съгласие за възлагане на процесната сграда и дворно място на Д. Г. Е., а при условие на евентуалност - мястото да им бъде поставено в общ дял с Д. Е. Установено е също, че в УПИ ХIV-340 попадат две други наследствени сгради на Д. Е. и П. П., които не са предмет на делбата. При тези данни делбата на дворното място следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК (отм.), сега чл. 353 ГПК. В дял на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да се постави УПИ ХV-340 с площ от 566 кв. м., а в общ дял на за П. П., Т. П., Д. Е. и Т. Е. да се постави УПИ ХIV-340 с площ от 889 кв. м. В този поземлен имот, след решението за възлагане на процесната сграда на Д. Е., се създава хоризонтална етажна собственост, при което земята придобива статут на обща част и прилежаща площ към отделните сгради. Пазарната оценка на УПИ ХIV-340 е 28 000 лв., а пазарната оценка на ХV-340 - 25 460 лв., съгласно заключението на вещото лице. Общата стойност на двата имота е 53 460 лв., от които държавата има 14/36 части или 20 790 лв. Реалният дял, който държавата получава при делбата, е на стойност 25 460 лв., следователно тя следва да бъде осъдена да заплати за уравнение на дяловете на другите съделители разликата в размер на 4670 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,