Решение № 233 от 18.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1322/2011 г.

Решение № 233 от 18.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1322/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Н. С., атакуваща въззивно решение № 16 от 18.02.11 г. по ВНОХД № 8/11 на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 34 от 21.12.10 г. на Сливенския окръжен съд. Обвързана с направеното искане, жалбата визира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се изменение на решението, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода. В същата насока се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид подадената жалба, постановените съдебни актове и доводите и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Н. С. е признат за виновен в това, че на 2.06.10 г. в гр. СЛивен умишлено е умъртвил М. Т., починал на 3.06.10 г., като убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което са настъпили и е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, поради което и на осн. чл. 118, вр. чл. 115 и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ТРИ години и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 115 НК. Осъден е да заплати на Д. Т. 25 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихвата, начиная от 3.06.10 г., като в останалата част до сумата 50 000.00 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по типа затворническо общежитие и първоначалния режим, зачитането на предварителното задържане на С., разноските, направени от гражданската ищца, съдебните такива и веществените доказателства. С атакувания въззивен акт присъдата е потвърдена. Единственото касационно основание, което може да се извлече от саморъчно подготвената жалба, поддържано от подсъдимия и служебната му защита пред ВКС, е за явна несправедливост на наложеното наказание. Съобразена с оглед целите, предвидени в чл. 36 НК, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл. ХХVII НПК. С. изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, поради което е приложена разпоредбата на чл. 58а НК. При постановяване на присъдата, съдът е взел предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства демонстративното поведение на подсъдимия след извършеното престъпление, злоупотребата с алкохол, начина на умъртвяването на Т., разкриващи една значително по-висока степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало и тежкото му социално положение. Преценил е, че за постигане на целите на генералната и специална превенция следва да му се определи наказание над предвидения в закона среден размер, а именно пет години лишаване от свобода. По силата на чл. 58а, ал. 1 НК е намалил същото с една трета на три години и четири месеца. По жалба на защитата на подсъдимия апелативния съд наново е преценил всички обстоятелства, имащи значение за отговорността на С.: начина, по който е осъществено деянието; отношението на дееца към извършеното; множеството травматични увреждания по главата на пострадалия; невъзможността му да окаже съпротива след първия удар, падайки на пода; ненужната агресия, проявена от подсъдимия след това; проявената от него гордост от постъпката си пред органите на МВР и липсата на проявена самокритичност. Всички тези обстоятелства водят до извод за справедливост на определеното на С. наказание от пет години лишаване от свобода, законосъобразно намалено по силата на чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Пред настоящата инстанция защитата като смекчаващи отговорността обстоятелства отново изтъква чистото съдебно минало на подсъдимия и направеното самопризнание. Първото обстоятелство правилно е оценено от инстанциите по фактите, а второто е предвидено от законодателя в процедурата по гл. ХХVII НПК. Други смекчаващи отговорността обстоятелства не се сочат и не са налични по делото. При тези съображения не е допусната явна несправедливост на наказанието като касационно основание за изменяване на въззивното решение. В този смисъл жалбата е неоснователна, поради което и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,