Решение № 9052 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2010 г.

Решение № 9052 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Варна против Решение № 150 от 27.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2065 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/№ 0300002975 от 16.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна за определени задължения на Дафинка Георгиева Братоева за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и съответните лихви. Твърди се, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт като се отхвърли жалбата против АУЗД. Ответницата по касационната жалба - Дафинка Георгиева Братоева от гр. Варна, чрез процесуалния си представител, я оспорва в подаден писмен отговор на 05.03.2010 г. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил посоченият акт за установяване на задължения по декларация на орган по приходите при ТД на НАП Варна за определени задължения на Дафинка Георгиева Братоева за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и съответните лихви. За да отмени акта, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката са налице предпоставките по § 3 от ПЗР на Закона за здравето и тя се явява лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Това е така, защото предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65 годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Жалбоподателката пред първата инстанция към 29.10.2005 г. е била навършила 65 години, а съгласно презаверяването на експертното решение на 31.10.2005 г. лицето не е имало промяна в здравословното си състояние. Решението е правилно. Постановено е след подробен анализ на фактите и правилно приложение на материалния закон. Възраженията в касационната жалба срещу него са формални и не обосновават неправилност на съдебният акт. Фактите са правилно установени - лицето е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 0300002975 на 02.03.2009 г. за процесната 2008 г. като е декларирало допълнителни доходи от трудови правоотношения, от свободна професия и от наем на недвижимо имущество. Ползвало е данъчно облекчение за инвалидност. Органът по приходите е счел, че срокът на експертното решение № 1375 от заседание № 124 от 03.10.2002 г. е изтекъл на 03.10.2005 г. /преди лицето да навърши 65 г. - на 29.10.2005 г. и преди заверката на решението за пожизнен срок на инвалидност от 31.10.2005 г./, поради което не били налице предпоставки по § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ за ползване на данъчни облекчения. Съгласно § 3 от ПЗР на Закона за здравето, който следва да се разглежда заедно с § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ и чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65 годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. За жалбоподателката този момент е 29.10.2008 г., когато е навършила 65 годишна възраст. Разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от Закона за здравето определя, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК ще определят съответната степен на увреждане на лицата навършили 65 годишна възраст пожизнено. А § 3 от ПЗР на ЗЗ въвежда и т. н. обратно действие за статута на лицата, на които по стария ред от 01.01.2005 г. е бил определен срок за степен на намалена трайна работоспособност. Отделно от това към 31.10.2008 г. лицето е притежавало презаверено експертното решение от 2005 г., установяващо пожизнен срок на инвалидност и е било на 65 години. Няма допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът дължи на ответницата по касационната жалба 450 лв. разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение