Решение № 8183 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2015 г.

Решение № 8183 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 365/24.02.2015 г. по адм. дело № 2950/2013 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 261300933/10.06.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 916/28.08.2013 г. на зам. директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 36 649.89 лева, с прилежащи лихви, за разликата над 1 218.84 лв. до 36 649.89 лв., ведно със съответните лихви. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: ЕТ "Планета Гея - Петя Данчева", гр. Хасково, чрез пълномощника му - адв. Манолов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е основателна. С оспорения РА, в частта му по ЗДДС, на ревизираното лице /РЛ/ - ЕТ "Планета Гея - Петя Данчева", са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 36 649.89 лева и съответни лихви в размер на 13 577.24 лв. за данъчен период от м. 05.2008 г. до 31.10.2011 г., по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази част от РА, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК -данни за укрити приходи от продажба на стоки, получени по неотчетени фактури на осем фирми-доставчици: "Кавен Орбико" ЕООД, "Авенди" ООД, "Бебелан" ООД, "Тим-2001" ООД, "Барт" ООД, "Агива" ООД, "Вега-96" ООД и "Амекс" ООД, с предмет - детски дрехи, храни, козметика, памперси и др. Въз основа на доказателствата, събрани при извършените насрещни проверки и данните от счетоводството на РЛ, при ревизията е установено, че издадените от преките доставчици фактури, са включени от тях в дневниците им за продажба, в справките-декларации по ЗДДС и в съответните счетоводни регистри. От съпътстващите фактурите документи е установено още, че една част от стоките са транспортирани до търговския обект на РЛ - магазин "Бебе", в гр. Хасково, от самите доставчици, а друга част от стоките са взимани на място от техни складове; че в счетоводството на ЕТ "Планета Гея - Петя Данчева", част от тези фактури не са били осчетоводени, респ. не са отчетени никакви приходи от продажба на стоки по тях, което е дало основание на приходните органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за определяне на основаната за облагане с преки и косвени данъци, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Данъчната основа за определяне размера на дължимия ДДС е изчислена от приходните органи на база облагаемия оборот на РЛ по данъчни периоди, представляващ: сумата от декларираните приходи от продажба на стоки по месечните отчети от ЕКАФП и стойността на неотчетените доставки /установени при извършените проверки на доставчици/, увеличена с процента надценка, с която е работило РЛ по години, както следва: за 2007 г. - 4,56%, за 2008 г. - 6,57%, за 2009 г. - 6,15%, за 2010 г. - 10,72 % и за 2011 г. - 6,40%. Оборотът е определен по месеци, поради това, че отчетния период по ЗДДС е календарния месец. При изчисляване на оборотите по месеци, обобщени в табличен вид на стр. 17-18 от РД, приходните органи са установили, че на 30.04.2008 г. РЛ е достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС - 50 000 лева и повече /в случая 60 684,36 лв./, поради което в 14-дневен срок, т.е. до 14.05.2008 г., е следвало да се регистрира по ЗДДС, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, което не е направено. Поради това след тази дата му е начислен ДДС за внасяне, по реда на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС, върху реализирания оборот по месеци, респ. години, който включва както укритите продажби на стоки по неосчетоводените фактури от посочените 8 бр. доставчици, така и върху приходите от продажби, които самото лице е отчитало по ЕКАФП, без да начислява ДДС. По време на ревизията, от РЛ са направени възражения за нереалност на доставките на бебешки храни, дрехи и аксесоари от посочените 8 доставчика, както и че някои от фактурите не притежават задължителни реквизити - подписи на лицата. Възраженията са отхвърлени с подробен анализ на доказателствата към ревизионната преписка, които установяват реалност на доставките, както и поради това, че с промените в ЗСч /ред. ДВ, бр. 96/2004 г./, изискванията за подписване на фактурата не са задължителни. Решаващият съд, след анализ на събраните по делото докзателства и тези в хода на съдебното следствие, вкл. заключенията на ССчЕ и СГр. Е, е извел правни изводи за законосъобразност на ревизията по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи /доходи/, даващи основание за облагане на лицето с ДДС, по този ред. Според съда, от заключението на ССчЕ се установява, че в счетоводството на РЛ има пропуски и непълноти, като една част от фактурираните доставки на посочените 8 контрагента са осчетоводени, а друга част - не са. Предмет на неосчетоводените фактури са стоки от търговската дейност на РЛ, които не са малък брой. За тях съдът е приел, че е установена последващата им продажба на вътрешния пазар, на база от анализ на движението и наличностите на същите към 31.12. на всяка от ревизираните години, с данни, че не съществуват, т.е. поради продажбата им. При идентично направените възражения на оспорващия, за липса на реални доставки и за отсъствие на подписи върху част от фактурите, като задължителен реквизит, съдът ги е отхвърлил като неоснователни. Приел е, че по всички фактурирани доставки са налице доказателства, установяващи реалността им. Освен фактурите и тяхното отразяване в дневника за продажби и в СД на доставчиците, съдът е отчел наличието на съпътстващи фактурите документи, обосноваващи изводи за реалност. Като такива е посочил самите фактури, служещи и като разписки за предаване на стоките, наличието на складови бази у доставчиците за съхранение на стоките, наличие на собствени МПС за извършване на транспорта, както и работници-шофьори по трудови договори, пътни листове за осъществени превози, наличие на друг персонал, експедиционни бележки, извършено плащане по всички фактури в брой, както и осчетоводени приходи. По отношение но оспорените фактури, като неподписани, е приел, че след изменението на чл. 7 от ЗСч /ДВ, бр. 106/2008 г./ изискването за подписи не е задължителен реквизит на фактурата, както и че съгласно ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС, фактурата се ползва с пълна доказателствена сила ако съдържа данни за страните по доставката, предмета и стойността й, дори и да не съдържа подписи на доставчика или получателя. По този начин съдът е обосновал извод, че основанията за облагане на лицето по реда на чл. 122 от ДОПК са налице и че оспорващият не е оборил фактическите констатации в РА, по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Поради необорването им, съдът е приел за верни установяванията на органа по приходите за наличие на укрити доходи, от неосчетоводени продажби, за които не е начислен дължим ДДС. Ето защо и въз основа на варианта от допълнителното заключение на ССчЕ, на стр. 1121, съдът е определил дължимия за периода ДДС, в размер на 1218.84 лв., а не както е по РА - в размер на 36 649.89 лв., при данъчната основа за облагане, определена от вещото лице, на база разликата между отчетната стойност и продажната цена на стоките по издадените фактури, увеличена със съответния процент надценка, за всяка от годините в обхвата на РА. Според вещото лице, прието и от съда, тази разлика представлява неотчетените приходи, върху които РЛ дължи ДДС, в размер на законово установената ставка, а не сбора от приходите, както е по РА. С оглед различната данъчна основа и различен размер на задълженията за ДДС, установени по РА и от съда, последният е приел, че в тази част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, за разликата от 1218.84 лв. до 36 649.89 лв. Решението в обжалваната му част е неправилно. Касаторът не оспорва изводите на съда за наличие на обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и за наличие на доказателства за реалност на доставките на стоки, от страна на 8-те доставчика на РЛ. Няма оплаквания и срещу изводите му по отношение липсващите подписи върху част от издадените фактури. Оспорва се единствено начина на определяне на данъчната основа за облагане с ДДС от страна на съда, респ. от вещото лице, по допълнителното заключение на стр. 1121, като неправилен и противоречащ на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд за реалност на доставките по издадените и осчетоводени от 8-те контрагента на РЛ, фактури. Данните по делото недвусмислено сочат, че тези доставки са осъществени, поради наличието на материално-техническа обезпеченост на доставчиците, а също и поради осчетоводените от тях приходи от продажбата на тези стоки. Правилни са и изводите на съда за доказателствената стойност на фактурите, с липсващи подписи на получател, в контекста на измененията на чл. 7 от ЗСч и ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС. Размерът на дължимия ДДС, който се дължи от РЛ, обаче е определен неправилно, което обуславя и неправилност на решението в обжалваната му част. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС "данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон". В случая съдът неправилно не е посочил размера на данъчната основа по месеци, съответно по години, за ревизирания период, за който се дължи ДДС, върху приходите от укрити продажби на стоки по неосчетоводените фактури, както и върху приходите от продажби на стоки за същия период, които самото РЛ е отчело по ЕКАФП. Съдът е възприел различен от органа по приходите начин на определяне на данъчната основа, като разлика между отчетната стойност и продажната цена на стоките по неосчетоводените фактури, увеличена със съответния процент надценка, т.е. приел е, че на облагане по ЗДДС подлежи само тази разлика, представляваща прихода от надценката на продадените стоки. Приетото от съда противоречи на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и на принципите за облагане на търговската дейност на регистрираните по ЗДДС лица, които изискват в данъчната основа да се включва целия оборот, получен от доставчика при продажбата на стоки, без ДДС. Освен това, в данъчната основа за облагане съдът неправилно не е включил и оборота от продажби, отчетени по ЕКАФП, съгласно констатациите в РА, който оборот е даден в колона 2 от Таблицата на стр. 17-18 от РД. Съобразно изложеното настоящият състав намира, че данъчната основа за облагане по РА е определена правилно и представлява сбора от всички приходи от продажби, извършени от РЛ за съответния данъчен период, за които е било длъжно да начисли ДДС, но не го е начислил, а това са на първо място приходите от продажби на стоки, които самото лице е отчело по ЕКАФП по месеци и общо по години и на второ място приходите от продажба на стоки по неосчетоводените фактури, с доставчици - 8 бр. контрагенти, увеличени със съответния процент надценка. Поради реализацията на всички тези стоки на вътрешния пазар от страна на РЛ, последното е било длъжно да начисли ДДС по тези доставки, на база продажна цена, а не само върху надценката в цената. Като не е съобразил това и е определил данъчната основа и размера на дължимия ДДС в нарушение на закона, съдът е постановил неправилно решение, което в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на ЕТ срещу РА, потвърден с решение на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта по ЗДДС, за разликата от 1 218.84 лв. до 36 649.89 лв., ведно със съответните лихви, бъде отхвърлена като неоснователна. До размер на 1218.84 лв. дължим ДДС, РА е влязъл в сила, поради необжалване на решението, в тази му част. При този резултат по касационното обжалване искането за разноски на ответника е неоснователно. Такива следва да бъдат присъдени в полза на касатора - Дирекция "ОДОП"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, съобразно отхвърлената част от жалбата на ЕТ, с материален интерес 50 227,13 лв. /общо главница и лихви ДДС/, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ, бр. 28/2014 г./, съгласно което размерът им възлиза на 2 036,81 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение