Решение № 9357 от 2.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - София /ОД на МВР - София/ и касационна жалба на В. Вълчев, двете срещу решение 4957/24.09.2020 г., постановено по адм. дело 1772/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, поправено с решение 5598/19.10.2020 г., постановено по същото дело. Областна дирекция на МВР - София обжалва решението в частта, с която административният орган е осъден да заплати на Вълчев сумата от 220 лв., представляваща стойността на неимуществените вреди, причинени му от отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт електронен фиш /ЕФ/, серия К 2120263, издаден от ОД на МВР - София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която на Вълчев са присъдените разноски по делото в размер на 90 лв. В. Вълчев обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за разликата от 220 лв. до пълния претендиран размер от 2500 лв. В жалбите са релевирани доводи за неправилност на решението, в съответните му обжалвани части, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всеки касатор моли за отмяна на решението, в съответната обжалвана част, и решаване на спора по същество. В писмено становище, Вълчев оспорва жалбата на Областна дирекция на МВР - София като неоснователна. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Областна дирекция на МВР - София, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание по делото, оспорва касационната жалба на Вълчев като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба Областна дирекция на МВР - София е основателна, а жалбата на Вълчев е неоснователна. С решение 4957/24.09.2020 г., постановено по адм. дело 1772/2020 г. по описа на Административен съд София град, поправено с решение 5598/19.10.2020 г. по същото дело, в обжалваната част, съдът е осъдил Областна дирекция на МВР - София да заплати на Вълчев сумата от 220 лв., представляваща стойността на неимуществените вреди, причинени на ищеца от отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт електронен фиш, серия К 2120263, издаден от ОД на МВР - София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил е предявения иск за неимуществени вреди за разликата от 220 лв. до пълния претендиран размер от 2500 лв.; осъдил е ОД на МВР - София да заплати на Вълчев сумата от 90 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е установил, че с електронен фиш серия К 2120263, издаден от ОД на МВР - София, на ищеца е наложено административно нарушение глоба в размер на 650 лв. Електронният фиш е оспорен по съдебен ред и отменен със съдебно решение, влязло в сила на 14.11.2019 г. Със свидетелски показания е установено, че ищецът е бил неприятно изненадан, когато разбрал за издадения ЕФ, а с писмени доказателства е установено, че същият е издаден въз основа на представени от трето лице: декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и копие на свидетелството за управление на МПС на Вълчев, което към дата на издаване на електронния фиш е било загубено от ищеца и обявено за невалидно, без административният орган да направи проверка за валидността на свидетелството за управление на ищеца. Последното именно е послужило като основание за отмяна на ЕФ по съдебен ред. При тези данни съдът е установил, че издаването на незаконосъобразния ЕФ е породило за ищеца негативни емоции, напрежение и тревога, които са пряка последица от издаването на административния акт. Приел обаче, че твърденият в исковата молба интензитет на негативните емоции не е изцяло в пряка причинно следствена връзка с издадения ЕФ, доколкото част от причинения стрес се дължи на обстоятелството, че друго лице е използвало неговите лични документи, както и че ищецът е получил обаждане от лице, което го е накарало да оттегли жалбата си, а това е породило страх, че неправомерно са използвани личните му данни и може да бъде преследван. По тези причини съдът е преценил, че ищецът е доказал, че узнаването за издадения ЕФ е породило у него негативни емоции, но съобразявайки, че интензитетът на вредите е минимален, е приел, че справедливият размер на обезщетението се равнява на 220 лв. Решението, в обжалваната част от Областна дирекция на МВР - София, е валидно и допустимо, но неправилно. Настъпването на негативни емоции за ищеца, чиято обезвреда се претендира, съдът е установил чрез свидетелските показания на свидетеля И. Евтимова съпруга на ищеца. Дори и да се приеме, че за Вълчев са настъпили описаните от него и съпругата му отрицателни емоционални състояния - безсъние, стрес, приемане на успокоителни медикаменти, обтягане на семейните отношения, обсебеност от случилото се, настоящият състав намира, че последните не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с отменения като незаконосъобразен електронен фиш. Предвид обстоятелството, че ищецът на 30.05.2018 г. е обявил свидетелството си за управление на МПС за откраднато, а на 31.05.2018 г. същото е обявено за невалидно, ищецът е бил със съзнанието, че с неговите лични документи е извършена злоупотреба. Именно това обстоятелство е породило негативните емоционални състояния за ищеца. Съпругата на Вълчев свидетелства, че съпругът й е получи обаждане от лице, което го е накарало да оттегли жалбата си. Това обстоятелство, според свидетелските показания, е породило у Вълев страх, че неизвестно лице знае и се възползва от личните му данни и документи, което е принудило ищецът, при излизане от дома да се оглежда и да подозира, че е следен. Фактът на издаването на електронния фиш и узнаването за него, сами по себе си не са в пряка причинно следствена връзка с твърдените от ищеца отрицателни емоционални състояния. Те не биха могли категорично да бъдат отграничени от тези, предизвикани от съзнанието на ищеца, че е извършена злоупотреба с личните му данни, че върху него е упражнен натиск за оттегляне на жалбата и страхът, че е следен. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Доколкото по делото не е доказан един от кумулативните елементи на отговорността - пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния електронен фиш, искът на Вълчев е неоснователен. Предвид изложеното, решението в обжалваната част, като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което се отхвърли иска на Вълчев за неимуществени вреди в размер на 220 лв., причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен електронен фиш, серия К 2120263, издаден от ОД на МВР - София, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски. В тази връзка касационната жалба на В. Вълчев в частта на обжалваното решение, с което е отхвърлен иска за вреди до пълния размер на сумата 2 500 лв. е неоснователна, с оглед констатираното от касационната инстанция, че липсва елемент от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 1 от ЗОДОВ, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между ретендираната вреда и отменения като незаконосъобразен акт, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Доколкото в касационната жалба се съдържа и частна жалба срещу определение 7893/19.10.2020 г., постановено по адм. дело 1772/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, настоящата инстанция дължи произнасяне и по частната жалба. Съдът намира същата за неоснователна. Законосъобразен е изводът на административния съд, че в настоящия случай, предвид характера на производството, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като се съобрази общият материален интерес по делото, а не наличието на два самостоятелни иска. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата е неприложима, доколкото настоящото производство не е гражданско, а административно. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на Областна дирекция на МВР София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото за частната жалба не е събрана държавна такса, на основание чл. 204а от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на частната жалба в размер на 15 /петнадесет/ лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,