Решение № 3376 от 30.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 692 от 18.05.2022 г. по адм. дело 210/2022 г. на АС - Варна, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) 02-030-6500/6592/09.12.2021 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на С. Тенев против уведомителното писмо бъде отхвърлена, като претендират и присъждане на направените в двете инстанции деловодни разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на поисканото от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. Тенев в представени от процесуалния му представител писмен отговор, становище и писмени бележки оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени конкретни фактически установявани, обосноваващи приложение на посочените в акта законови и подзаконови норми, послужили за постановяването му, довели и до неговата материална незаконосъобразност. На типова бланка са разпечатани всички възможни причини за отказ за подпомагане, без да е посочена причината за отказа за подпомагане на заявените от земеделския производител С. Тенев за съответната година за подпомагане на 145 броя пчелни семейства по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с код на дейност БП 15- за биологично производство. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивното изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Решението е правилно. От съдържанието на оспореното УП се установява, че отказът на органа за финансово подпомагане се дължи на установени от органа: санкционирани пчелни семейства (колона 5), неспазване на базисни и други изисквания (колона 9) и неспазени изисквания по управление (колона 10). Като пояснение на колона 5 посочено: недопустими за подпомагане пчелни семейства, след извършени проверки на място и/или административни проверки и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба 4/24.02.2015 г; на колона 9 е посочено: санкция за неспазени базови изисквания и други изисквания съгласно чл. 13 и чл. 19 ал. 2 от Наредба 4, различни от размера на декларираните площи за съответното направление и/или раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания за управление за направленията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020 бука б направление Биологично пчеларство, буква а базови изисквания от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11, БЗ от ПРСР 2014-2020 г., а за колона 10 е пояснено, че санкция за неспазени изисквания по управление съгласно чл. 13 и чл. 19 ал. от Наредба 4 от 24.02.2015 г., и/или раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 бука б направление Биологично пчеларство, буква б изисквания за управление от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020 г. , утвърдена със заповед РД-09-144/23.02.20017 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. И за двете санкции по колона 9 и 10 е посочено, че неспазването е установено от проверка на място и от външни институции, съгласно чл. 49 от Наредба 4 от 2015 г., за което Тенев е уведомен с писмо, в което са описани констатациите. При преглед на съдържанието на писмото обаче се установява, че от заявените за подпомагане 145 бр. пчелни семейства (колона 1) са установено след проверка на базови и други изисквания 144 бр. (к. 4), като е санкционирано 1 бр. В колони 6 и 7 е посочено, че не е установено неспазване в текущата година и по съответното направление за втората година на всички базови и изисквания по управление, засягащи над 50 % от заявените за подпомагане пчелни семейства. Обоснован е изводът в обжалваното решение, че в процесното уведомителното писмо не са посочени никакви фактически обстоятелства, които да сочат неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Правилно административният съд намира позоваването от страна на органа издател на уведомителното писмо, на утвърдената от министъра на ЗХГ Методика сама по себе си за ненадлежно мотивиране на административния акт от фактическа и от правна страна. От така установеното следва, че изводът на АС - Варна за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е правилен и обоснован. Обоснован е и изводът в обжалваното решение, че УП е издадено при допусната нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно в обжалваното решение е прието, че административния орган не е съобразил висящата процедура по оспорване на пробите пчелен мед, въз основа, на които на Тенев е наложена мярката 5.4 съгласно Наредба 5 от 03.09.2018 г. за прилагане правилата за биологично производство, етикетиране и контрол и за даване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологично производство, като не е проявил необходимата активност да събере данни относно хода на производството по обжалване на тази мярка. Не се счита за изпълнено условието за установяване на всички относими факти и мотивиране на акта, описването в доклада за проверка на място, на фактите относно резултатите от обжалването на наложената мярка 5.4. При условие, че санкцията се налага за неспазване на изисквания, установено от външни институции, освен информацията от БАБХ за липса на регистрация на един кошер, друга информация от външни институции сертификата, от контролиращото лице, няма данни в административната преписка да е търсена от органа. Правилен е и изводът на съда, че при липсата на действия от страна на ДФЗ за проверка актуалността на предоставените от контролиращото лице данни актът е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая в нарушение на принципите за истинност по чл. 7 и служебно начало по чл. 9 АПК, като настоящият състав намира, че в случая актът е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила чл. 35 АПК, задължаващ органа да постанови акта си след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Твърдението на касатора, че системите, с които работи ДФЗ са автоматизирани и реално не е необходимо да се прави изрична проверка са необосновани и противоречат както на цитираната разпоредба на АПК, така и на разпоредбите на чл. 11а, ал.1, т. 4 и чл. 37, ал.1 ЗПЗП. При така установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е обосновано, като базирано изцяло на събраните в хода на производството доказателства, като същото е и материално законосъобразно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При изход и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 750 лв., представляващи заплатен хонорар за едни адвокат, което е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение