Решение № 10165 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. против решение 1078 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело 6885/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, процедурните правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът главният директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация , чрез юрк. Начков като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Г. М. срещу заповед 45-55-101 от 04.07.2023 г. на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация (ГД ГВА ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност директор на Дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване ("ОАСВПТСПО") с ранг I младши, считано от 04.07.2023 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за изпълнение на предпоставките за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, доколкото оспорващият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) с начална дата 11.11.2016 г., преди назначаването му на заетата от него длъжност по служебно правоотношение на 21.03.2022 г. Приема за ирелевантни възраженията на служителя за непосредственото заемане на освободената от него позиция от лицето, издало оспорената заповед, тъй като административният орган действа в рамките на законоопределените си правомощия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени от съда след анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че касационният жалбоподател С. Г. М. е назначен на длъжността директор на Дирекция Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване със заповед 45-55-21 от 21.03.2022 г. на главния директор на ГД ГВА , считано от същата дата. Към постъпило пред органа по назначаване писмо от Националния осигурителен институт изх. 1046-40-3488#1/03.01.2023 г. е приложен списък на лицата, служители в ГД ГВА , които са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към месец декември 2022 г., като в него фигурира С. Г. М. с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО с разпореждане от 11.11.2016 г. Това обстоятелство се потвърждава и от представена с административната преписка декларация на самия служител за упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, считано от посочената дата. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. В случая по делото не се спори, че жалбоподателят е назначен на заеманата от него длъжност след възникнало и упражнено право на пенсия. При така установената фактическа обстановка е правилен изводът на първоинстанционния съд за изпълнение на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. От материалноправна гледна точка на изследване подлежи наличието на двете определени в нормата условия в условията на кумулативност: държавният служител да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в хипотезата на намален размер по чл. 68а КСО, и служебното му правоотношение да е възникнало след този момент. В случая жалбоподателят е назначен на длъжността директор на Дирекция "ОАСВПТСПО" със заповед 45-55-21 от 21.03.2022 г., към който момент вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.11.2016 г. Поради това настоящият състав намира за правилен извода в обжалваното решение, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, тъй като не са обсъдени всички факти по делото и не са съобразени данните за пряк частен интерес от страна на лицето, осъществяващо функциите на орган по назначаването, наличието на конфликт на интереси, което сочи на несъответствие с чл. 6 АПК, както и че административният орган упражнява правомощията си превратно, съответно е налице порок по чл. 146, т. 5 АПК. Доводите на жалбоподателя са основани на твърденията, че на издателя на заповедта Х. Щ. към момента на постановяването й (04.07.2023 г.) е известно обстоятелството, че ще бъде уволнен от министъра на транспорта и съобщенията с оглед направени пред медиите изявления, така и предвид наличието на изричен акт за това от същата дата, считано от 05.07.2023 г., поради което счита, че прекратяването на служебното му правоотношение е извършено с цел това лице да заеме неговата позиция на директор на дирекция "ОАСВПТСПО", което е станало два дни по-късно, а именно на 07.07.2023 г. Мотивите по целесъобразността на конкретното волеизявление на административния орган са извън предмета на съдебна проверка. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК на изследване подлежи единствено законосъобразността на оспорената заповед на всички посочени в чл. 146 АПК основания. В тази връзка от съда следва да се отговори на въпроса дали органът не упражнява превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона и дали е постановено при несъблюдаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая, независимо от субективните си подбуди, главният директор на ГД ГВА упражнява правомощията си по разумен начин и справедливо, тъй като материалноправните предпоставки за издаване на оспорения администравен акт действително са налице и това обстоятелство не се оспорва от служителя. По тази причина органът по назначаване не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издадена заповедта, доколкото и със същата се преследва постигането на заложената от законодателя цел. Достатъчно в случая е установяването на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, съществуването на които обуславят волеизявлението на органа по назначаване да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Допълнителен аргумент е целта на самото правно основание, което изисква единствено доказването на придобито право на пенсия, упражнено преди възникване на служебното правоотношение. 3аконът за държавния служител не съдържа условие за мотивиране от страна на органа по назначаването в тази хипотеза защо избира да прекрати служебното правоотношение с един служител пред друг. Не съдържа и изискване за извършване на подбор. Не без значение е и обстоятелството, че последващото назначаване на длъжността директор на дирекция "ОАСВПТСПО" е извършено от друг орган, като мотивите за назначаване на Х. Щ. на същата длъжност, заемана преди това от жалбоподателя, не могат да бъдат предмет на контрол в настоящото производство. Това са последващи действия, които не се отразяват на законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, С. Г. М. следва да бъде осъден да заплати на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение